Пит реагира мигновено и само след няколко загребвания го сграбчи. След миг обаче въжето се изпъна като струна и го повлече по водата. Пазачът извика на Болке да спре. Австриецът обаче не му обърна внимание и продължи да дава газ.
Пит имаше чувството, че ръцете му ще изскочат от раменете, но остана здраво вкопчен във въжето. Лодката летеше по езерото.
Болке се обърна, видя, че Пит се е уловил за въжето, изруга, заряза щурвала и развърза въжето.
То падна във водата и отърва и лодката, и Болке от неумолимия им преследвач.
77.
— Руди, ела веднага!
— Идвам, Хирам — отвърна Руди Гън, затвори телефона, изхвърча от кабинета си и вместо да изчака асансьора, хукна надолу по стълбите. След секунди връхлетя в компютърния център на НАМПД.
Йегър седеше на стола си пред огромната видеостена. Екранът показваше товарен кораб, който се движеше по тесен воден път.
— Какво е това? — попита Гън.
— Панамският канал. Изглед към шлюза „Педро Мигел“ през една от охранителните камери на администрацията на канала. Следя камерите в очакване Дърк и Самър да ми позвънят и да науча нещо повече за атаката срещу лагера на Болке.
— Да, аз също очаквам да ми се обадят.
— Виж това. Записах го преди няколко минути.
Йегър пусна записа. Същата камера показваше малка лодка да влиза в една от камерите. Малко по-късно друга лодка влезе в съседната камера и акостира край контролната кула.
Гън впери поглед във фигурите, слезли от лодката.
— Приличат ми на Ан и Дърк.
— Значи това е Ан — каза Йегър. — Не бях сигурен как изглежда. Но Дърк го познах.
Наблюдаваха смаяно разигралите се впоследствие събития, включително двубоя на Пит с Пабло и излизането му от шлюза, вкопчен за въжето, което се влачеше зад лодката на Болке. Гледаха и не можеха да повярват на очите си.
— Този в лодката Болке ли е? — попита Йегър.
— Да — отвърна Гън. — Сигурно плановете са у него, в противен случай Пит не би го преследвал.
— Какво да правим?
Гън поклати глава.
— Сандекър — каза накрая. — Най-добре да се обадим на Сандекър.
78.
Въжето в ръцете на Пит се отпусна и сложи край на импровизираната му водна шейна. Той си пое въздух и проследи с поглед отдалечаващата се лодка на Болке.
Бе се озовал във водите на езерото Мирафлорес. На няколко метра от него край брега имаше кей, край който бе привързан малък помощен влекач, използван от администрацията на канала в допълнение към стандартните влекачи, с чиято помощ маневрираха големите кораби.
Пит заплува към него, качи се на борда му, развърза швартовите въжета и се промъкна в рубката. Запали двигателя и потегли незабелязан от екипажа на влекача, който се бе отправил към шлюзовете, за да помогне на колегите си там. Когато навлезе по-навътре в езерото, включи двигателя на максимална мощност. Видя във водата да плава някакъв необичаен предмет. Оказа се тялото на Пабло, обезобразено от смъртоносното спускане през отводнителните тръби.
Влекачът не можеше да се мери с лодката на Болке, но и не бе необходимо. Мирафлорес беше малко езеро, дълго не повече от два километра. Болке нямаше къде да се скрие, а и трябваше да мине през следващата поредица шлюзове. След като го следва няколкостотин метра обаче, Пит откри, че Болке крои съвсем различни планове.
Лодката му спря край голям товарен кораб, който дрейфуваше в езерото, и изчака да пуснат подвижната стълба. По нея слязоха двама въоръжени азиатци и привързаха лодката в основата на трапа. Болке подаде на единия пластмасовата кутия с плановете на „Морска стрела“, после се качи по стълбата.
Пит приближи товарния кораб откъм кърмата и видя, че името, изписано върху черния му корпус, е „Санта Рита“, а пристанището, в което е регистриран, е Гуам. Мъжете бяха изкачили стълбата до средата, когато влекачът на Пит се изравни с кораба им.
Болке зърна Пит на мостика, зяпна, сякаш бе видял призрак, и бързо каза нещо на въоръжените мъже.
Онзи с кутията забърза по стълбата, но другият спря и насочи автомата си към Пит. Огледа влекача и стреля предупредително пред носа му. После размаха оръжието си към Пит. Пит разбра посланието, зави, отдалечи се от товарния кораб и продължи напред.