Корабът се бе наклонил към щирборда и се бе опрял в стената на камерата. Нивото на водата бе спаднало достатъчно, че килът на „Санта Рита“ да опре дъното.
Пит промъкна влекача през затварящите се врати и спря край предната част на бакборда на „Санта Рита“. Въоръжените мъже на борда й мигом насочиха автоматите си към него. Той вдигна ръце, стъпи на перилата и скочи на палубата на товарния кораб. Един от стрелците опря дулото на калашника си в гърлото му и избълва куп заплахи на мандарин.
Пит го погледна и се усмихна невъзмутимо.
— Къде е шефът ти?
Не се наложи да чака преводач. Болке и Чжоу, които бяха видели Пит да се качва на борда на „Санта Рита“, не закъсняха да се появят. Чжоу го изгледа с любопитство, изненадан да го види отново след срещата им в джунглата. Болке, от друга страна, бе вперил в Пит поглед, изпълнен с неподправена ярост.
— Мисля, че у теб има нещо, което принадлежи на страната ми — каза Пит.
— Ти да не си полудял? — изкрещя Болке.
— Съвсем не. Играта свърши, Болке. Ти изгуби. Върни ми плановете.
— Ти си глупак! След малко ще напуснем шлюзовете и ще отплаваме… през трупа ти!
— Никъде няма да ходиш — каза Пит. — Корабът ти е на дъното на камерата, а нивото на водата в езерото не е достатъчно, за да я напълни.
Операторът в контролната кула бе стигнал до същия извод. Нивото на водата в камерата със „Санта Рита“ бе значително по-ниско от водата в следващата камера. При подобна разлика в нивата вратите между тях не можеха да се отворят.
— Ще прелеят необходимото количество вода от езерото Гатун и пак ще отплаваме — настоя Болке.
— Но без плановете!
— Убий го, Чжоу! — обърна се Болке към китайския агент. — Убий го веднага!
Чжоу не помръдна. Стоеше и обмисляше вариантите за действие.
— Не очаквах да го качиш на борда си и да му осигуриш безплатен транспорт — обърна се Пит към него. — Предполагам, не си му казал кой вдигна фабриката му във въздуха? Мисля, че вие двамата има за какво да си поговорите.
Сянка на подозрение премина по лицето на Болке.
— Лъжи! — каза той. — Абсолютни лъжи!
Погледът му обаче го издаде. В него намериха място и осъзнаването, че светът му рухва, и отчаянието, продиктувано от това. Нямаше какво друго да направи, освен да убие човека, отворил очите му за истината.
Обърна се рязко към стрелеца до себе си и издърпа калашника от ръцете му. Насочи го към Пит и тъкмо когато показалецът му затърси трескаво спусъка, прозвуча изстрел. На челото на Болке се появи ясно очертано червено кръгче, а изпълнените му с гняв очи се превъртяха в орбитите. Австрийският минен инженер рухна на палубата и оръжието падна от ръцете му.
Чжоу държеше в протегнатата си ръка деветмилиметров китайски пистолет, от дулото на който излизаше струйка дим. Агентът се завъртя бавно и насочи пистолета в гърдите на Пит.
— Ами ако изпълня молбата на Болке и те убия?
Пит зърна нечия сянка с крайчеца на очите си и се усмихна лукаво на китайския агент.
— Тогава ще умреш секунда след мен.
Чжоу по-скоро усети, отколкото видя раздвижването над главата си. Вдигна поглед и видя строените на кея войници с карабини М4, насочени към него и екипажа му. Това бяха моряците от американския разрушител „Адмирал Спруънс“, заели позиции по протежение на съседния шлюз.
Чжоу изобщо не изглеждаше разтревожен.
— Това може да предизвика неприятен инцидент между нашите две страни.
— Така ли? — попита Пит. — Въоръжени китайци на борда на гуамски кораб, нелегално превозващ човек, обвинен в убийства и робовладелство? Да, предполагам, че си прав. Това определено би създало неприятности поне на едната страна.
— Ами ако върнем плановете?
— Тогава ще си стиснем ръцете и всеки ще поеме по пътя си.
Чжоу впери поглед в зелените очи на Пит. Опитваше се да проумее подобна приятелска постъпка от страна на човек, който би трябвало да е негов враг. Враг, който в момента държеше всички козове. Обърна се и нареди нещо на един от хората си. Мъжът бавно свали оръжието и тръгна към мостика. Върна се с пластмасовата кутия с плановете на „Морска стрела“ и неохотно я подаде на Пит.
Пит я взе, отиде до релинга и спря. Обърна се към Чжоу и му протегна ръка. Китаецът го изгледа за миг, преди да я хване и да я разтърси енергично.