Ал вече бе разказал на Руди премеждията им в Тихуана.
— Матадорът Пит, а? — усмихна се Гън.
— Във вените ми сигурно тече поне малко испанска кръв — въздъхна Пит, после погледна към „Едисто“ и каза: — Добре сте направили, че сте повикали бреговата охрана, но те защо не са преследвали мексиканската моторница?
— След като не става въпрос за животоспасяваща операция, нямат право да навлизат в мексикански териториални води без разрешение. Свързаха се с мексиканския военноморски флот, който би трябвало да се заеме с това — обясни Гън, свали очилата си и избърса стъклата им. — За съжаление, оказа се, че мексиканците не разполагат с кораб в района, така че шансовете да открият моторницата не са големи. Реших, че е най-добре „Едисто“ да ни прави компания, докато не се свържете с нас.
— Разумно решение.
— Според мен онези типове ни дебнеха от самото начало и чакаха да извадим „Сепия“ — каза Гън. — Какво толкова ценно имаше в онази кутия?
Пит присви очи.
— И аз бих искал да знам.
— Каквото и да е имало вътре — каза Джордино, — някой ще е много разочарован от загубата му. От него остана само безполезна купчина жици.
— Между другото — каза Гън, — сменихме радиостанцията на мостика с резервна, която взехме от трюма. Предлагам да уведомим „Едисто“, че сме готови да се върнем в Сан Диего.
— Руди, не смяташ ли, че не сме довършили работата си там долу? — попита Джордино и посочи към морето.
Руди го изгледа високомерно иззад очилата си.
— Да не си въобразяваш, че съм стоял със скръстени ръце, докато ви нямаше?
Той пристъпи към задната част на мостика и посочи през прозореца баржата, хвърлила котва до „Дрейк“. На борда й бе „Сепия“, кацнала върху дървени подпори и озарена от приглушените бордови светлини на баржата.
— Извадили сте я без нас!? — възкликна Джордино и се обърна към Пит. — Как можахме да го пропуснем!
— Е, все пак вниманието ни беше ангажирано другаде — каза Пит. — Браво, Руди! Някакви проблеми при изваждането?
— Никакви. Използвахме подводницата, за да закачим куката на крана за въжетата, която бяхте пъхнали под яхтата, и я вдигнахме. Не ни създаде никакви проблеми, но смятам, че ще проявиш интерес към корпуса й.
— Ще я огледам веднага — каза Пит.
Гън взе фенери и тримата се качиха на надуваемата лодка, която ги откара до баржата. Тя изглеждаше призрачно тиха, капитанът й бе задрямал в рубката, а дакелът се бе свил в краката му.
„Сепия“ се издигаше високо над главите им. Корпусът й бе чист и сух, а хромираните й елементи блестяха, сякаш не бе престояла почти цяла седмица на дъното на океана.
Джордино подсвирна тихичко, когато забеляза огромната дупка, разкъсала основата на корпуса й.
— Сигурно е потънала за минути!
— Предполагам, че хората от Агенцията за съвременни отбранителни технологии имат пълното основание да са подозрителни — каза Гън. — Не мисля, че става въпрос за нещастен случай.
— Възможно е онези с моторницата да са закрепили експлозив към корпуса й — предположи Джордино. — Вероятно са го взривили преждевременно, преди да успеят да докопат кутията.
— Експлозивите са били вътре в яхтата — каза Пит, след като огледа пораженията. — Следите показват, че става въпрос за вътрешна експлозия.
Гън прокара ръка по назъбената повърхност около дупката; тя бе огъната навън.
— Прав си. Взривът е дошъл отвътре.
Пит клекна до дупката и освети мрачния трюм на яхтата. Виждаха се останките от камбуза, почернелите ребра на корпуса, голямата дупка в тавана на трюма. И все пак пораженията във вътрешността на яхтата не бяха толкова сериозни, колкото тези по корпуса.
Докато оглеждаше щетите, Пит забеляза две скъсани оранжеви жици. Проследи ги до камбуза, където изчезваха в дупка, пробита в една от гредите под ахтерщевена. Промъкна се през отвора от взрива, мина през камбуза и трапезарията и изкачи стъпалата до рубката. Там спря и огледа щурвала. Отвори панела пред мястото на капитана и откри в него плетеница разноцветни кабели, свързани с управлението на бордовата електроника. Откри и оранжевите жици. Едната бе свързана с акумулатора, а другата отиваше към дросела. Минута по-късно откри скрития ключ под щурвала.