— Дадохме на мексиканския флот доста добро описание на моторницата — добави Гън.
— Не ми приличаха на обичайните заподозрени, които бих свързал с кражба на секретна военна технология — отбеляза Пит. — Ти смяташе, че те вече са изчезнали с вълшебната кутия на Хейланд, нали?
— Да — отвърна Ан. — Когато бяха открити телата на Хейланд и неговия помощник, предположихме, че са били отвлечени в открито море, а прототипът е бил откраднат. Затова бях толкова изненадана да открием кутията на борда на „Сепия“.
— Предполагам, че за това трябва да благодариш на Хейланд — каза Пит. После описа оранжевите жици и скрития прекъсвач, който бе открил. — Предполагам, че е разбрал, че ги нападат, и е взривил собствената си яхта.
— Двете тела наистина имаха сериозни травми, съответстващи на пожар или експлозия — каза Ан. — Не смятахме, че са взривили яхтата сами, но сега ще се наложи да погледнем на нещата под друг ъгъл.
— Смятам, че Хейланд ги е надхитрил — каза Пит. — Освен това, за голямо разочарование на похитителите, „Сепия“ е потънала в прекалено дълбоки води, които изключват спускането на водолази. Вероятно са се опитвали да наемат собствен спасителен кораб и тогава се появяваме ние и вадим яхтата вместо тях.
Гън се обърна към Ан.
— Отличният ти скок обърна ситуацията в наша полза.
— Не, не бях аз, а Дърк и Ал. Те взеха кутията. Но макар че унищожаването на прототипа предотврати опасността той да попадне във вражески ръце, загубата му създава сериозни проблеми.
— Какви например? — попита Пит.
— Доколкото зная, нито в Агенцията за съвременни отбранителни технологии, нито във военноморския флот разполагат с подробни планове или спецификации на прототипа. Карл Хейланд бе прочут инженер — истински гений всъщност — и затова се радваше на голяма свобода в работата си. През годините е направил няколко блестящи модификации в дизайна на нашите подводници и е усъвършенствал нашите торпеда. В резултат на това от него не се е изисквало да попълва обичайната купчина бумаги, както правят това останалите специалисти в областта на отбраната.
— Следователно никой не е в състояние да довърши „Морска стрела“ — заключи Пит.
— Именно — отвърна Ан и присви устни.
— При положение че Хейланд е мъртъв, а прототипът е унищожен, въпросните планове, чертежи и схеми стават изключително ценни.
— Фаулър вече ме уведоми, че сега те стават наш основен приоритет. — Ан си погледна часовника, после вдигна поглед към Пит. — От кабинета на вицепрезидента изпратиха самолет, който да ни върне във Вашингтон. Самолетът излита от Сан Диего в един часа. Преди да тръгнем обаче бих искала да посетя централата на Хелайнд в Дел Мар. Можеш ли да ме закараш там на път за летището?
Пит стана и подаде на Ан патериците й.
— Никога не съм намирал сили да отхвърля молбата на малки деца, възрастни жени и красиви момичета с навехнати глезени — заяви с лек поклон. — Няма проблем, стига да ми показваш пътя.
След час паркираха пред централата на „Хейланд Рисърч & Асошиейтс“. Офисите на компанията бяха разположени в административна сграда, кацнала на висок хълм, от който се разкриваше великолепна панорама към крайбрежното градче Дел Мар, разположено северно от Сан Диего. Мястото предлагаше чудесна гледка не само на запад, към океана, но и към прочутия хиподрум на Дел Мар, сгушен в долината. Ан показа служебната си карта на рецепцията и записа имената им в книгата за посетители.
— Добре дошли, госпожице Бенет — посрещна я рецепционистката. — Госпожица Марсдейл ви очаква.
След минута във фоайето се появи елегантна жена с къса тъмна коса, която се представи като административен помощник на Карл Хейланд и ги покани в близката заседателна зала.
— Няма да ви отнемем много време, госпожице Марсдейл — увери я Ан. — Аз съм част от екипа, който разследва смъртта на господин Хейланд, и се тревожа за безопасното съхраняване на работната му документация, свързана с проекта „Морска стрела“.
— Все още не мога да повярвам, че го няма — каза госпожица Марсдейл. Шокът от смъртта на Хейланд бе оставил своя отпечатък върху лицето й. — Предполагам, че смъртта му не е била резултат от нещастен случай?