— Вложил ли е някакъв смисъл в името? — попита Пит.
— Със сигурност. Но какъв точно… това знаеха само Карл и Мани. Спомена, че Мум идва от любимото му шампанско. Често говореше за скоростта, за мехурчетата и свръхкавитацията, така че би трябвало да има някаква връзка.
— Разкажете ни за вашата лаборатория — помоли Ан.
— На практика я създаде Хейланд. Семейството му имало хижа край брега на Понд Орей и той бе влюбен в природата тук.
Пит забеляза, че Никълс произнася името на езерото Понд О’Рей.
— Когато оглави лабораторията по акустика към Центъра за надводни кораби на военноморските сили — продължи Никълс, — той убеди адмиралите във Вашингтон да създадат изследователска лаборатория, като използват сградите и оборудването, останали от старата флотска база „Фарагът“. Започна почти от нулата и създаде всичко това почти сам. Преди десетина-дванайсет години се почувства уморен и реши да се пенсионира. Така започна консултантският му бизнес. Макар че Карл беше преди всичко инженер.
— Далеч сте от океана.
— Така е, но пък езерото е много подходящо за всякакви изпитания. Голямо е, бреговете му са слабо населени, дълбочината му е над триста метра. Работата ни тук е насочена предимно към проектирането на корпуси, двигателни системи и витла, които да позволят на подводниците ни да се движат, като издават възможно най-малко шумове. Езерото е почти идеалната контролирана среда за изпитване на нови технологии.
— Морски джет също е опитен модел, така ли? — попита Пит.
— Точно така — каза Никълс. — Макар да прилича на подводница, това всъщност е умален модел на най-новия ни разрушител. Използваме го, за да експериментираме някои авангардни идеи по отношение на дизайна на корпуса и двигателната система. Първоначалната конструкция използваше така наречения хидрореактивен, или водометен двигател, но впоследствие го заменихме с друга разработка, за която нямам право да говоря. Тъкмо се канехме да изпробваме последното изобретение на Карл, свързано с проект „Морска стрела“, но сега не зная какво ще правим.
— А технологията, използвана в Хлъзгавия Мум? — попита Ан.
— А, да! Карл дойде преди няколко седмици, за да проведе някои изпитания. Все се шегуваше с момчетата и ги предупреждаваше, че ще им подплаши рибата. Двама от колегите ни го придружиха при тестовете в езерото и се кълнат, че моделът е развил изумителна скорост.
— Карл тук ли го разработваше?
— Не. Идваше, работеше на компютрите, но винаги беше поне три стъпки пред нас. Обикновено отсядаше заедно с Мани в хижата и там работеха върху проектите си.
— Изключително важно е да открием цялата документация, свързана с Хлъзгавия Мум — каза Ан.
— Получих подобно искане от Агенцията за съвременни отбранителни технологии и вече събирам материалите, с които разполагаме — отвърна Никълс. — Истината обаче е, че Карл разполагаше с деветдесет процента от данните. Каквото не е съхранявал в главата си, най-вероятно е в хижата му. Сега ще ви дам адреса.
Отвори бележника си и записа адреса на едно листче, като същевременно обясняваше на Ан как да стигнат до къщата.
— На задната веранда има маса, а на нея — ръждясала корабна камбана. Под камбаната би трябвало да има резервни ключове за къщата и за лодката.
Ан го удостои с поглед, който питаше: „Откъде знаеш всичко това?“.
— С Карл сме изпили безброй каси бира и на верандата, и в лодката му — отвърна Никълс.
Ан му благодари за отделеното време и си тръгнаха. За първи път от началото на разследването у Ан се прокрадна нотка на оптимизъм.
— Смятам, че отклонението, което направихме, си заслужава усилията. Да проверим хижата на Хейланд, а после ще се обадя на ФБР да дойдат да огледат подробно.
— Нещо против преди това да похапнем? — каза Пит. — Скоро ще мръкне.
— Само ако аз черпя!
Толкова малко населено място като Бейвю предлагаше доста ограничен избор. Пит се спря на крайбрежен ресторант, наречен „Капитанският щурвал“, разположен на самия път. Ан избра гръцка салата, а Пит си поръча чийзбургер и бира. Докато се хранеха, светлините на пристанището грейваха една след друга.
Ан забеляза блаженството, изписано на лицето на Пит, докато погледът му се рееше над тихите води на езерото. В този мъж имаше нещо загадъчно и необяснимо, но в неговата компания тя се чувстваше спокойна, в безопасност. Бяха се запознали само преди няколко дни и тя не знаеше нищо за него, ако не се броеше разочароващото откритие, че е женен.