Выбрать главу

— Не ти благодарих, че спаси живота ми в Тихуана — каза тя.

Пит я погледна и се усмихна.

— Не мисля, че да скочиш в лодка, пълна с въоръжени убийци, е най-умната постъпка от страна на федерален агент, на която съм бил свидетел, но се радвам, че всичко приключи добре.

— Понякога действам прибързано — отвърна Ан, като си припомни и среднощната си визита в каютата на Пит. — Надявам се, че след като завършим разследването, ще останем приятели.

— Ще се радвам. — Усмихна се и плъзна сметката към нея. — Преди това обаче трябва да открием хижата на Хейланд, понеже скоро ще се стъмни съвсем.

Никълс им бе казал, че няма как да се изгубят, и се оказа прав. Указанията му ги отведоха до тесен път, който се виеше покрай лабораторията за акустични изследвания и продължаваше покрай южния бряг на залива. Минаха покрай няколко бунгала, но след като светлините на Бейвю започнаха да се смаляват в далечината, разстоянията между къщите станаха все по-големи и по-големи. Пътят изви на юг покрай брега и след няколко километра свърши в нещо като задънена улица с надвиснали над нея огромни борове. Тясна застлана с чакъл алея водеше към червена дървена къща, обърната към водата.

— Трябва да е тук — каза Ан, след като свери адреса, който Никълс бе записал върху листчето, с този на пощенската кутия.

Пит подкара взетия под наем автомобил по алеята и спря до прилепения до къщата гараж, който изглеждаше достатъчно голям, че да приюти поне десет коли. Къщата бе потънала в мрак, а над нея и цялата околност цареше пълна тишина.

Ан усети свеж полъх откъм езерото, вдигна очи и видя първите звезди да изгряват в небето.

— Жалко, че нямаме фенер — каза тя, стисна здраво патериците и тръгна по неравния терен към езерото.

— Защо не ме изчакаш до входната врата? Аз ще потърся ключовете отзад — предложи Пит.

Заобиколи гаража и тръгна по пътечката, която водеше до задната част на къщата. Рехава редица високи борове отделяше задния двор от водата. Пит оценяваше обстоятелството, че хижата е построена на отлично място и предлага великолепна панорама към езерото. Смачка един комар, който бръмчеше край ухото му, после се качи на широката веранда, която се простираше от единия до другия край на къщата. Бързо откри старата камбана, оставена на масичката за кафе, заобиколена от няколко дървени стола. Ключовете наистина бяха там, окачени на верижка, каквито използваха яхтсмените. Докато се връщаше, Пит погледна към езерото и видя малък кей с привързана за него лодка.

Ан го чакаше до входната врата.

— Извади ли късмет?

Пит й подаде ключовете.

— Точно както каза Никълс.

Тя отключи вратата и влезе. Потърси опипом ключа за осветлението, натисна го и няколко спот лампи, монтирани на тавана, осветиха помещението. Пит я последва.

Хейланд се бе грижил добре за старата хижа. Кухнята блестеше от всевъзможни уреди с покритие от инокс и гранитни плотове, в дневната имаше голям телевизор с плосък екран. Над каменната камина, в компанията на две препарирани пъстърви, бе окачена стара въдица, свидетелство за любимото хоби на Хейланд.

Ан се чувстваше неловко, че трябва да претършува вещите на един мъртвец, но закуцука из къщата, за да открие кабинета или лабораторията на Хейланд. Не намери нищо освен четири просторни спални.

— Да се надяваме, че ще открием нещо в гаража — каза тя и погледна към вратата в края на дневната.

Пит се присъедини към нея и когато Ан отвори вратата и включи осветлението, гледката изненада и двамата.

Макар да очакваха, че ще открият някаква работилница, в никакъв случай не бяха предполагали, че сред горите на Айдахо ще попаднат на толкова модерна и добре оборудвана лаборатория. Гаражът изглеждаше така, сякаш бе телепортиран директно от Силициевата долина. Мощните лампи, монтирани на тавана, осветяваха безупречно чиста бяла стая и работни маси от полирана стомана. Едната стена бе заета от рафтове, пълни с всевъзможна електроизмервателна апаратура, а в ъгъла бе разположена малка работилница. Почти по цялата дължина на помещението се простираше продълговат тесен аквариум, използван за изпитанията на корпуси и витла. В лабораторията обаче имаше място не само за инструменти и апарати: Пит забеляза в един от ъглите стар флипер от петдесетте години, а до него — скъпа машина за еспресо.