— Ударихме джакпота! — възкликна Пит.
Ан отиде до голямото бюро, пред което бяха поставени два стола. Сред купчините чертежи, диаграми и дневници имаше и два отворени лаптопа. Ан взе един от дневниците и прочете няколко реда от водените на ръка записки.
— Това е само отпреди дни — каза тя. — Карл описва поредица успешни изпитания на ХМ в езерото и излага плана си за последни тестове в солени води край Сан Диего.
— ХМ? Хлъзгавият Мум?
— Слава богу! Всичките му записки и чертежи са тук! Плановете на подводницата не са изгубени!
В същия миг осветлението в цялата къща угасна и те потънаха в мрак.
23.
Двамата мъже видяха паркираната пред къщата кола и спряха малко по-далеч. Шофьорът отвори багажника и извадиха от него полуавтоматични пистолети „Глок“ и очила за нощно виждане. Езерото вече бе потънало в мрак, нощта беше безлунна.
Двамата се промъкнаха безшумно, огледаха периметъра около хижата и откриха електрическото табло. Отвориха капака, откриха главния предпазител и го изключиха.
В лабораторията — тя нямаше нито един прозорец — стана тъмно като в рог.
— Точно сега ли трябваше да спре токът? — възкликна Ан.
— Случва се — каза Пит. — Изчакай там, за да не се спънеш и да паднеш.
Зачакаха идването на тока, но междувременно в съзнанието на Пит се прокрадна една не особено приятна мисъл.
— Опитай да включиш някой от лаптопите — предложи той. — Така ще осветим помещението, а батерията му би трябвало да е достатъчно заредена.
— Прав си — каза Ан, остави дневника на Хейланд и опипа бюрото. Намери един от лаптопите и започна да натиска различни клавиши с надеждата да открие бутона за включване.
Пит чу откъм дневната проскърцване на дъски. Не бяха сами. Пресегна се към работната маса до себе си и опипа повърхността й с надеждата да открие някакво оръжие. Откри малки клещи с остри като игли челюсти и ги стисна здраво.
— Мисля, че успях — каза Ан.
Лаптопът забръмча тихичко и тя го завъртя към Пит. Екранът озари лабораторията с тюркоазно сияние.
Неканените гости видяха светлината в мига, в който отвориха вратата, и застинаха на място.
И двамата бяха ниски и мускулести, с черни дрехи — и носеха уреди за нощно виждане. И бяха въоръжени с пистолети.
— Не мърдайте! — извика единият, извади фенер и го насочи към Ан и Пит.
Мъжът пристъпи напред, оръжието му бе насочено към Пит.
— До стената — нареди той и освети пътя им с фенерчето.
Ан закуцука до Пит и двамата пресякоха лабораторията и застанаха до отсрещната стена. В нея имаше врата, която водеше към двора, и когато мъжът се обърна към партньора си, Пит лекичко побутна Ан към нея. След миг и вторият нападател застана пред Ан и Пит с насочен към тях пистолет, а другият прибра оръжието си в кобура и почна да претърсва лабораторията.
Пит забеляза, че мъжът явно знае какво търси. Първо прегледа лаптопите и дневниците, после методично претърси самата лаборатория. След десетина минути се върна до бюрото и събра нещата, които бяха привлекли вниманието му. Намери празна пластмасова кутия за архивиране на документи, в каквито обикновено прибираха ненужни папки и листове хартия, и напъха вътре дневниците и записките на Хейланд.
Ан се бе притиснала до Пит, объркана от обстоятелството, че за втори път през последните два дни някой я държи на мушка. Но като видя как двамата непознати се опитват да откраднат труда на Хейланд, страхът й постепенно започна да отстъпва място на гняв. Онзи изпразни съдържанието на чекмеджетата в бюрото, напълни архивната кутия догоре и взе и двата лаптопа.
— Приключи ли? — попита другият, който охраняваше Ан и Пит.
— Почти — отвърна другият и хвърли ядосан поглед към Ан и Пит. — Пази ги, докато се върна.
Нарами кутията и прекоси лабораторията, като осветяваше пътя си с фенерчето. Другият си сложи очилата за нощно виждане.
Няколко секунди след като първият бе излязъл, пазачът им извика подире му, но не получи отговор.
Пит чуваше как онзи трополи из къщата, след което излезе през предната врата. Не бе гадател и не можеше да вижда бъдещето, но бе сигурен, че когато мъжът се върне, двамата с Ан не ги очаква нищо добро.