Остави платнената си чанта на един стол, взе бутилка леденостудена бира „Шайнър Бок“ от хладилника и прочете бележката, закачена на вратата му.
Дърк,
Ще остана в апартамента в Джорджтаун, докато се върнеш. Тук има прекалено много автомобилни призраци! Заседанията на комисията вероятно ще ме задържат в Капитолия до късно. Липсваш ми.
ХХХХ,
Пит остави бирата и се върна на долния етаж. Имаше нещо в случая „Хейланд“, което го притесняваше, но все още не можеше да го формулира ясно. Припомни си последните събития, но и това не му помогна да открие какво не е наред, затова облече износения си работен гащеризон и отиде при стария „Пакард“. С много любов и внимание започна да разглобява карбуратора му. Когато след час приключи с ремонта на повредения механизъм, вече знаеше какво го е притеснявало.
27.
— Мисля, че постъпихме правилно, като включихме Пит в разследването на случая — каза Фаулър, докато изкарваше колата от летището.
— Той е невероятно находчив и съобразителен — отвърна Ан: гледаше през прозореца и разсъждаваше върху впечатлението, което й бе направил Пит. — На два пъти ми спаси живота.
— Не за първи път успява да предотврати истинска катастрофа — каза Фаулър. — Не се съмнявам, че можем да му имаме доверие, но съм длъжен да те попитам: той има ли представа за работата на Хейланд и значението й за нас?
— Наясно е с основната идея, но не е настоявал да научи подробности. Стори ми се притеснен най-вече за сигурността на своя кораб и екипажа му — отговори Ан, наведе се и разтри глезена си. — Трябваше да му кажем истината от самото начало.
— Не можехме да направим нищо по този въпрос. Том Серни бе категоричен, че нямаме право да обсъждаме технологията на Хейланд. А и всички бяхме изненадани от настойчивостта на онези, които се опитват да я откраднат.
Фаулър мина през портала на летището и скоро спря на червен светофар.
— Живееш в Александрия, нали?
— Да, близо до Стария град, на една пресечка на Кинг стрийт. Магистралата „Джеферсън Дейвис“ ще ни отведе право там.
Фаулър кимна и зави на юг.
— Някакви новини от ФБР, докато летяхме насам? — попита Ан.
— Засега нищо. Вероятно ще минат няколко дни, преди да получат информация от мексиканските служби. А и ти вероятно знаеш повече от мен за онези двамата с черните дрехи от Айдахо.
— Приличаха на латиноамериканци. Ако наистина са били свързани с онези от Тихуана, предполагам, че става въпрос за наемници от Централна или Южна Америка.
— Венецуелци?
— Възможно е. Определено не липсват световни сили, които искат да се възползват от тази технология. Китай или Русия вероятно са първи в списъка.
— Не забравяй иранците — каза Фаулър и натисна газта, щом светна жълто. Зави по Кинг стрийт, главната улица, която пресичаше Александрия и разделяше града на две.
— Нападателите бяха доста дръзки — каза Ан. — И добре информирани.
— Да, дори прекалено.
— И ти си на същото мнение, нали? — попита Ан.
— И какво е то?
— Вътрешен човек. Изтичане на информация, при това на високо ниво.
— Възможно е, но не забравяй колко много секретна информация изтича в пресата. Може би не е било толкова трудно някой да се досети, че Хейланд работи върху нещо важно. Превърнал се е в лесна мишена, тъй като не е работил в обезопасена среда.
— Може и да си прав — каза Ан и посочи напред. — Аз съм ей там, вдясно, точно зад големия дъб.
Фаулър откри свободно място и спря край бордюра зад автомобил, чийто двигател работеше, но светлините му бяха изключени. Беше „Крайслер 300“.
— Защо не си вземеш почивен ден утре? — предложи й Фаулър. — Последните четирийсет и осем часа са били доста тежки. Малко почивка ще ти се отрази добре.
— Благодаря, но само ще се изнервя, ако остана вкъщи и бездействам. Освен това трябва да открия кои са онези хора.
Фаулър изключи двигателя и Ан слезе. Тъкмо посягаше да вземе патериците си, когато някой я сграбчи отзад. Зърна за миг нападателя — висок чернокож мъж, който обви ръце около нея, събори я на тревата пред дома й, заби коляно в гърба й и зарови лицето й в тревата с една ръка. Тя се опита да се освободи, но усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието й.