— Не смей да дишаш дори — каза нападателят й.
Тя чу вика на Фаулър, последван от тупването на безжизненото му тяло. След секунди чу подрънкване на ключове и как някой отваря багажника на форда. С крайчеца на окото си видя втори мъж да слага нещо на задната седалка на крайслера, след което да сяда бързо зад волана. Нападателят, притиснал гърба й, се наведе и прошепна в лицето й с противен дъх:
— А сега стой мирна и полежи тук пет минути, ако не искаш чичко Кларънс да се върне и да стане по-лошо.
После я пусна, изправи се, отиде до крайслера и седна спокойно до шофьора. Колата потегли рязко със свистене на гуми и ускори по улицата. Ан се опита да види регистрационния номер, но той бе покрит с ленти цветно тиксо. Вероятно бяха професионалисти. Щяха да отлепят тиксото след няколко преки и да изчезнат в трафика, без да надвишават ограничението на скоростта.
Тя се изправи и накуцвайки заобиколи форда. Фаулър лежеше по очи до предното колело.
— Дан! — извика тя и клекна до него.
Той отвори очи и седна на асфалта.
— Добре съм. — И разтърка челюстта си. — Не можах да реагирам. — Погледът му постепенно се избистри. — Ти как си?
— Добре съм. Но това не беше случайно нападение — каза тя и кимна към отворения багажник.
— Не и документите! — извика Фаулър и с мъка се изправи.
Погледнаха в багажника.
Видяха пътната чанта на Ан. И нищо друго.
28.
На мемориалната служба в памет на Джо Еберсън дойдоха множество негови колеги от Агенцията за съвременни отбранителни технологии; някои се качиха на подиума на черквата в Анандейл и споделиха високата си оценка за него. Ан седеше в средната редица и се чувстваше малко неловко, тъй като причината да я пратят в тази агенция бе тъкмо смъртта на Еберсън. Очевидно той се бе радвал на любовта и уважението на колегите си, което само подсили решимостта й да залови убийците му.
До нея седеше Фаулър — лейкопласт на брадичката му напомняше за нападението срещу двамата предната вечер. И службата за спешна медицинска помощ, и полицията се бяха отзовали бързо на повикването, но не успяха да открият и следа от нападателите. Ан уведоми ФБР за кражбата на документите и крайслерът на нападателите бе обявен за издирване на територията на Вашингтон. На сутринта колата бе открита изоставена на паркинга на магазин за хранителни стоки. Оказа се, че била открадната и обявена за издирване предния ден, но детективите не успяха да открият никакви уличаващи отпечатъци, нито пък документацията на Хейланд, разбира се. Специален екип на ФБР се зае с разследването на кражбата, но федералните агенти разполагаха с прекалено малко данни.
— Бих искал да изкажа съболезнованията си на близките на Джо — каза Фаулър, когато службата приключи. — Нещо против да се видим при колата?
Ан кимна, благодарна, че пак й предложи да я откара до дома й. Когато малко по-късно се качиха в колата му, тя спомена колко популярна личност се е оказал Еберсън.
— Отдавна беше в бизнеса — обясни Фаулър. — Спечели си много приятели, но и много врагове.
— Що за врагове?
— Професионални. Всеки изследователски проект на Агенцията за съвременни отбранителни технологии комбинира работата на различни компании и университети. Впоследствие ние подреждаме мозайката и обираме лаврите. Хората, които осъществяват същинския пробив, често остават незабелязани.
Помълча и добави:
— Не смятам, че някой учен е отговорен за смъртта на Еберсън и Хейланд, ако това се върти в ума ти.
— Прехвърлям всички възможности — отвърна тя. — Зная, че сме го обсъждали и преди, но въпреки това искам пак да те попитам каква е вероятността от изтичане на информация от Агенцията за съвременни отбранителни технологии.
Фаулър се намръщи.
— Всичко е възможно, но не смятам, че в нашия случай пробивът е в агенцията. Екипът, който работи върху проект „Морска звезда“, е доста малък. Голяма част от разработките са дело на външни компании. Смятам, че там се крие големият риск, в подизпълнителите. Разбира се, в корабостроителницата също има хора, която са наясно с проекта, така че не бива да изключваме и тях.
— Да… затова вече изпратихме в Гротън екип на Службата за криминални разследвания.
— Възможно е да е просто случайност — отбеляза Фаулър, — но ми се струва странно, че Хейланд и Еберсън бяха убити скоро след посещението на президента в корабостроителницата. Не взех участие в него, но прочетох списъка с присъстващите.