Погълната от работата си, Ан забеляза, че наближава шест, едва когато телефонът й иззвъня. Бе прехвърлила огромен обем информация, но не бе постигнала почти нищо. Отговори на позвъняването с уморен глас, но се оживи, когато чу кой я търси.
— Здрасти, Ан, аз съм, Дърк. Още ли работиш?
— Да, а ти как си?
— Добре. Какво ще кажеш да вечеряме утре? Искам да обсъдим нещо.
— Утре? Добре, чудесно. Нещо важно ли е?
— Възможно е. — Пит се поколеба. — Искам да те поканя на корабен круиз.
29.
Ан забеляза, че неколцина мъже се заглеждат подире й, докато прекосяваше с почти незабележимо накуцване салона на „Бомбай Клуб“. Беше облечена в ленена рокля с цвят на шафран, която подчертаваше извивките на тялото й, и приличаше повече на модел, отколкото на следовател. Не обърна никакво внимание на зяпачите, прекоси невъзмутимо ресторанта и излезе на елегантната веранда, от която се откриваше изглед към парка „Лафайет“. Бързо откри Пит, седнал на една ъглова маса.
Той бе в компанията на висока привлекателна жена, която й се стори позната. Ан се почувства неловко, но тръгна усмихната към масата.
Пит стана и я посрещна сърдечно.
— Захвърли ли вече патериците?
— О, да, за щастие глезенът ми е много по-добре.
— Ан, запознай се с моята съпруга, Лорън.
Лорън се изправи и прегърна топло Ан.
— Дърк ми разказа за приключенията ви в Мексико и Айдахо. Забрави обаче да спомене колко сте красива — каза Лорън без капка злоба или завист.
Каквато и инстинктивна неприязън да би могла да затаи Ан към Лорън, тя мигом се разтопи след този неочакван комплимент.
— За съжаление всичките ни премеждия не доведоха до никакъв резултат — каза Ан и погледна виновно Пит, след което му разказа как двамата с Фаулър бяха обрани и бяха изгубили документацията на Хейланд.
— Не мисля, че това е съвпадение — каза Пит и се намръщи.
— По-скоро е очебийна проява на шпионаж — добави Лорън. — Трябва да използвате по-сериозни ресурси, за да разрешите случая.
— В разследването вече се включиха поне три екипа на ФБР — каза Ан, — заедно с отдела за вътрешна сигурност на Агенцията за съвременни отбранителни технологии, както и няколко следователи от Службата за криминални разследвания на военноморските сили. — Погледна отново Лорън и погледът й светна, когато най-после успя да се сети коя е тя. — Вие сте член на Конгреса от Колорадо, нали?
— По-тихо, ще й развалиш прикритието — засмя се Пит.
— Сторихте ми се позната — каза Ан. — Спомням си усилията, които положихте, за да промените законодателството и да увеличите социалните придобивки и платения отпуск на родителите в армията. Вие сте истински герой за жените от въоръжените сили.
Лорън поклати глава.
— Направихме съвсем дребни промени, които трябваше да станат факт много отдавна. Но да се върнем на темата. Ако смятате, че мога да ви помогна като пришпоря някого в Министерството на вътрешната сигурност, само кажете.
— Благодаря. Имаме подкрепата на вицепрезидента, както и на Белия дом, така че смятам, че не страдаме от недостиг на ресурси. Трябва да направим някакъв пробив, за да открием кой стои зад всичко това.
Появи се сервитьорът и тримата си поръчаха къри за вечеря, а Пит избра бутилка новозеландски совиньон блан „Сен Клер“.
— Откога сте женени? — попита Ан.
— От няколко години — отвърна Лорън. — И двамата пътуваме много, затова понякога приличаме на два кораба, които се разминават в нощта, но се справяме.
— Номерът е корабите да се сблъскват редовно — каза Пит.
Лорън се обърна към Ан.
— А ти имаш ли си някого?
— Не, в момента съм щастливо неомъжена.
Пристигнаха блюдата им, които се оказаха достатъчно пикантни, че да си поръчат втора бутилка вино.
— Кърито със скариди е толкова люто, че пари езика ми, но не мога да се сдържа — каза Ан. — Прекалено е вкусно.