Малко по-късно се извини и отиде до тоалетната, а Лорън се приведе към Пит и каза:
— Това момиче си пада по теб.
— Аз виновен ли съм, че Ан разбира от мъже? — отвърна той с усмивка.
— Не, но ако се объркаш нещо, ще ти изрежа далака с ръждив нож за масло.
Пит се засмя и я целуна.
— Не се притеснявай, обичам си далака и не бих го изложил на риск.
Когато Ан се върна, си поръчаха сорбе за десерт. Пит извади от джоба си едно сребристо камъче и го сложи на масата.
— Само едно ли имаш? — попита Лорън.
— Това е сувенир от Чили — обясни Пит. — Смятам, че е свързан със случая „Хейланд“.
— Какво всъщност е това? — попита Ан.
— Един от нашите геолози в НАМПД го определи като минерал, наречен монацит. Открих го на борда на изоставен товарен кораб, който се носеше неуправляем към Валпараисо.
— Чух за това — каза Ан. — Успял си да го отклониш от курса му, в противен случай щял да се забие в препълнен круизен кораб.
— Горе-долу — отвърна Пит. — Загадката е другаде. Какво всъщност се е случило с екипажа на кораба? И защо корабът се е отклонил на хиляди мили от курса си?
— Отвлечен ли е бил?
— Беше за насипни товари, превозващ боксит от една австралийска мина. Изглежда, товарът му не е струвал кой знае колко. Установихме, че корабът има пет трюма, три от които бяха пълни с боксит, а другите два бяха празни.
— Смяташ, че в тях е имало монацит, който е бил откраднат? — попита Ан.
— Да.
— Защо някой ще краде тъкмо него, а не боксита? — поинтересува се Лорън.
— Анализирахме този минерал и резултатите се оказаха доста интересни. Точно този вид монацит се характеризира с висока концентрация на неодим и лантан.
Лорън се усмихна.
— Звучат ми като названия на някакви болести.
— Това всъщност са два елемента от групата на седемнайсетте така наречени редкоземни метали, някои от които са доста използвани в промишлеността.
— А, да — каза Лорън. — В Конгреса имаше изслушване на тема ограничените ни ресурси от редкоземни елементи. Използват се при производството на различни високотехнологични продукти, включително хибридни автомобили, вятърни турбини и прочее.
— Както и в някои ключови военни технологии — добави Пит.
— Доколкото си спомням — продължи Лорън, — Китай е водещият производител на редкоземни елементи. Всъщност в целия свят има само няколко действащи мини за добива им.
— По-голямата част от производството в глобален мащаб се пада на Русия, Индия, Австралия и на нашата мина в Калифорния — каза Пит.
Ан поклати глава.
— Не виждам какво общо има този камък със случая „Хейланд“.
— Възможно е да няма връзка — отвърна Пит, — но ето ти две любопитни съвпадения. Първото е парчето монацит, което държиш. Неодимът, който се съдържа в този минерал, е ключов компонент от задвижващата система на „Морска стрела“.
— Откъде знаеш това? — възкликна Ан.
— Нашият специалист по информационни технологии в НАМПД откри, че няколко редкоземни елемента играят ключова роля при конструирането на задвижващата система на новите разрушители клас „Зъмуалт“, кръстени на прочутия адмирал Елмо Зъмуалт. Потърсихме допълнителна информация, а някои изводи направихме сами и така стигнахме до заключението, че въпросните елементи са важни за конструирането на електродвигателите на „Морска стрела“.
— Не мога да го потвърдя, но не се съмнявам, че е истина — каза Ан. — И все пак не виждам връзката.
— Ето още една любопитна връзка — продължи Пит. — Джо Еберсън, ученият от Агенцията за съвременни отбранителни технологии, убит на борда на „Сепия“. Обзалагам се, че не се е удавил, а е загинал в резултат на силно облъчване с електромагнитна радиация.
Ан изтърва парчето минерал и зяпна.
— Откъде знаеш? Самата аз получих резултатите от аутопсията тази сутрин! Такова е заключението и на патолога.
— На тази мисъл ме наведе състоянието на трупа. Кожата му бе подута, почерняла, покрита с мехури. Подуването е обичайно явление при жертви на удавяне, но не и черната кожа. Открихме същите белези, в по-силна степен дори, по тялото на мъртъв моряк на борда на онзи товарен кораб в Чили. Чилийските власти смятат, че е загинал в резултат на микровълнова ирадиация.