— Същата причина за смъртта… — Ан се замисли. — Патологът на Еберсън не е в състояние да посочи възможния източник на тази ирадиация. Как е възможно да ги е сполетяла една и съща смърт?
— Не се сещам за друга възможност, освен да са заспали върху микровълнова антена. Попитах някои от моите учени и те ми изложиха малко вероятна, но все пак възможна теория.
— Бих искала да я чуя.
— През последните няколко години са били разработени различни технологии за борба с масовите безредици. Въпросните технологии използват микровълново лъчение и изгарят леко кожата на всеки, който се изпречи на пътя на лъча. Нашата армия също разполага с подобно устройство, наречено Система за активно противодействие, или „лъч на болката“, както е известна на жаргон. Системата не е смъртоносна, но доколкото разбрахме, може да стане такава в резултат на няколко елементарни модификации.
— Възможно ли е да бъде използва по море? — попита Лорън.
— Щом може да се монтира на джипове, няма проблем да бъде разположена и на палубата на някой кораб. Обхватът й е приблизително седемстотин метра. Хората в кабината за управление остават незасегнати, но всички останали — независимо дали се намират на палубата, или са застанали зад прозорец, както прозорците на мостика например — са уязвими. Ако лъчът е достатъчно мощен, може да повреди и комуникационните системи. Възможно е да се използва и срещу по-голям плавателен съд, за да осигури прикритие за абордажна група, която да го овладее.
— Смяташ, че срещу яхтата и онзи кораб в Чили е била използвана такава система? — попита Ан.
— Напълно възможно е да са я използвали, за да зашеметят екипажа на „Тасманийска звезда“ и да откраднат монацита, както и срещу „Сепия“, за да убият Хейланд, Мани и Еберсън и да откраднат прототипа на „Морска стрела“.
— И ако Хейланд не е взривил яхтата, наистина са щели да го вземат от борда на „Сепия“ — каза Ан. — Нещо повече за кораба, осъществил нападението?
— Търсим, но засега не сме открили нищо.
— Значи най-вероятно няма да открием кой стои зад всичко това.
— Напротив. — Пит се усмихна дяволито. — Смятам да разбера до една седмица.
— Но нямаш представа къде да ги търсиш — каза Лорън.
— Всъщност — отвърна Пит — възнамерявам да направя така, че те да ме потърсят. Ще им заложа капан, само че вместо сиренцето, което подмамва мишката, ще използвам монацит.
Извади от джоба на сакото си карта на света и я разстла върху масата.
— С моя колега Хирам Йегър бяхме силно заинтригувани от отвличането на „Тасманийска звезда“ и проведохме разследване, за да открием подобни случаи на отвличания и корабокрушения през последните три години. Според данни на застрахователните компании безследно са изчезнали над десет товарни кораба. Десет от тях са били натоварени с редкоземни елементи или с руди, съдържащи подобни елементи.
Посочи картата и добави:
— Седем кораба са изчезнали край бреговете на Южна Африка, а останалите — в източната част на Тихия океан.
Ан погледна миниатюрните символи, означаващи корабокрушение. Част от тях ограждаха малкия атол Клипъртън.
— Защо застрахователните компании не са разследвали тези корабокрушения?
— Повечето потънали или изчезнали кораби са били много стари, собственост на малки независими компании, и най-вероятно са били презастраховани през множество посредници. Освен това предполагам, че нито един застраховател не си е направил труда да сглоби цялата картина.
— Но защо някой ще потопява или отвлича тези кораби — учуди се Лорън, — след като може да си купи нужните метали на свободния пазар?
Пит сви рамене.
— Доставките са изключително ограничени в световен мащаб. Възможно е някой да се опитва да установи контрол върху добивите и запасите и по този начин да манипулира пазара.
— И какъв е планът ти да откриеш тези хора? — попита Ан.
Пит посочи бучката монацит.
— Тази руда идва от една мина в Западна Австралия. Казва се „Маунт Уелд“. Мината е затворена временно за подмяна на оборудването, което да позволи увеличаване на добива. Установихме, че последната осъществена доставка за износ е била натоварена миналата седмица на кораб, който трябва да акостира в Лонг Бийч.
— Смяташ, че ще го отвлекат? — попита Лорън.
— Корабът следва същия маршрут, по който са плавали два други изчезнали кораба, а също и „Тасманийска звезда“. Това е последният износ на тази руда от Австралия за поне половин година. Готов съм да се обзаложа, че корабът е доста примамлива мишена в очите на тези хора.