— Какво искаш да кажеш?
— Електродвигателите на „Морска стрела“ все още не са инсталирани. Сглобяването на първия в научноизследователската лаборатория на военноморските сили в Чесапийк Бей е приключило току-що и той всеки момент ще отпътува за Гротън. Вторият ще се забави поради проблеми с доставките на материали. Все още не разполагам с цялата информация относно проблема, но доколкото разбирам, именно липсата на редкоземни елементи не ни позволява да сглобим и втория електродвигател.
— Имаш ли представа за какви точно материали става въпрос?
— Ще ти отговоря, след като проведа няколко телефонни разговора. — Той се облегна на стола си и зарея поглед. — Джо Еберсън ми беше приятел. Всяко лято ходехме на риболов в Канада. Той беше добър човек. Погрижи се да откриеш убийците.
— Точно това възнамерявам да направя — отговори Ан сериозно.
Върна се в кабинета си и само след няколко минути Осуалд й позвъни, за да й съобщи забавените доставки на кои елементи възпрепятстват реализирането на проект „Морска стрела“: гадолиний, празеодим, самарий и диспросий. Челното място в списъка обаче се заемаше от неодим, същия елемент, който се съдържаше в парчето монацит, което Пит бе донесъл от Чили.
Бърза справка в интернет показа, че пазарните цени на тези елементи са скочили до небето. Анализаторите на стоковите борси обясняваха това с два фактора. Единият бе пожарът, опустошил съоръженията в Калифорния, където се намираше „Маунтън Пас“, единствената мина за добив на редкоземни елементи на територията на Съединените щати. Другият бе съобщението на собствениците на австралийската мина „Маунт Уелд“, че временно преустановяват производството, за да я модернизират и разширят.
След като осмисли тази информация, Ан взе папката, която Фаулър бе оставил на бюрото й. Тя съдържаше биографиите на всички цивилни, взели участие в посещението на президента в корабостроителницата в Гротън. Пропусна служителите на Агенцията за съвременни отбранителни технологии и Научноизследователското управление на военноморските сили. Очите й се разшириха, когато прочете биографичната справка за Том Серни от Белия дом. Прочете я втори път, нахвърли някои бележки и разпечата целия файл.
На вратата се появи Фаулър с кафе и поничка.
— Днес си подранила. Успя ли да откриеш нещо?
— Всъщност да — отвърна тя и сподели с Фаулър подозренията на Пит относно товарния кораб в Чили и плановете му да осигури охрана на друг кораб, потеглил вече от Австралия.
— И той превозва редкоземни елементи?
— Да. Доколкото си спомням, се казва „Аделейд“ и е отплавал от Пърт.
— Няма да заминеш с него, нали?
— Обмислих възможността, но той заминава утре. Най-вероятно няма да постигне нищо, така че предпочитам да остана тук и да работя по случая.
Плъзна биографичната справка за Том Серни по бюрото и добави:
— Не мога да заявя със сигурност, че информацията изтича точно от Белия дом, но хвърли един поглед на миналото на Серни.
Фаулър прочете на глас най-важните биографични данни за Серни.
— Бивш офицер от Зелените барети, служил като военен съветник в Тайван, а впоследствие в Панама и Колумбия. Напуснал армията и постъпил в „Рейтеон“ като ръководител на проект, свързан с разработването на оръжия с насочена енергия. По-късно започнал работа в Конгреса като специалист по въпросите на отбраната. Член на съвета на директорите на три компании от военнопромишления комплекс… Приел пост в Белия дом… Женен за Юн Лу И, тайванска гражданка, която ръководи благотворителна образователна фондация в Богота… — Остави справката и каза: — Интересна кариера.
— По всичко изглежда, че Серни е бил в непосредствена близост с няколко военни технологии, които китайците са успели да копират — каза Ан. — Връзката с Колумбия също привлече вниманието ми.