Чжоу се усмихна, когато го видя да куца по улицата. Когато повали Яо, не изпита никакво удоволствие, но към Джиян не хранеше никаква симпатия. Мигом бе разпознал що за тип е той — неудачник от онези, които тормозят по-слабите, за да се почувстват по-добре.
Шофьорът, работещ за черния пазар на руда, тръгна по улицата към оживената автобусна спирка и верен на себе си, разблъска чакащите, застана най-отпред на опашката и се настани на едно от малкото свободни места, когато автобусът дойде. Чжоу запали двигателя и последва рейса.
Когато рейсът спря пред някаква занемарена сграда в южните покрайнини на града, повечето пътници отдавна бяха слезли. Чжоу свърна в първата пряка, паркира зад една сергия и видя Джиян да слиза от автобуса. Дръпна периферията на шапката си ниско над очите и го последва пеша.
Джиян повървя малко по улицата, зави в затънала в боклуци уличка, стигна до ограда с бодлива тел на върха, промуши се през дупка в нея и тръгна между купчини палети, които се издигаха насред иначе празния парцел. Чжоу го следваше. От другата страна на парцела под навес от гофрирана ламарина имаше очукан пикап и пет големи камиона, чиито каросерии бяха покрити с брезент. Неколцина яки мъже чакаха до тях и пиеха чай от хартиени чашки.
— Ей, Джиян — подвикна един от тях, — да не би жена ти тази сутрин да те е сресала с тигана?
— Ще те среша аз с манивелата — изръмжа Джиян. — Къде е Сао?
Отнякъде се появи висок мъж с късо черно двуредно палто.
— А, Джиян! Пак закъсняваш! Ако продължаваш в същия дух, скоро отново ще копаеш канавки — каза мъжът и се обърна към останалите. — Хайде, всички, да действаме.
Мъжете се събраха около него, а той извади от джоба си сгънат лист и заговори:
— Ще оставим стоката на док 27. Аз ще съм в първия камион, вие сте зад мен. Ще влезем през страничния портал. Ще ни очакват точно в осем, така че не бива да закъсняваме.
— Къде ще заредим? — попита един мъж с плетена вълнена шапка.
— На бензиностанцията в Чанпин — отговори Сао, огледа мъжете около себе си за други въпроси, после кимна към камионите. — Добре, да тръгваме.
Сао, Джиян и още трима тръгнаха към камионите, а останалите се качиха в пикапа. Камионът на Джиян бе последен. Когато се качи в кабината и потегли, му се стори, че мярва тъмна сянка в страничното огледало.
Камионите минаваха през портала, охраняван от грубоват плешив мъж с руски пистолет „Макаров“ на кръста. Когато го наближиха, Джиян му махна и извика, за да привлече вниманието му:
— Провери отзад!
Пазачът кимна и заобиколи камиона, но когато надникна в каросерията, го посрещна ритникът на Чжоу. Ударът го отхвърли назад, но макар да падна на земята, пазачът успя да извади пистолета си. Насочи го към камиона, но Чжоу вече бе скочил отгоре му, изрита пистолета настрани и заби лакът в челюстта на мъжа. Чу се изпукване и пазачът изгуби съзнание.
Джиян вече бе изскочил от кабината и тичаше към Чжоу с нож в ръка. Чжоу видя блясъка на острието, насочено към гърдите му, отдръпна се, но ножът закачи ръкава му и той почувства остра болка в десния бицепс.
Не обърна внимание на раната и нанесе къс ляв удар в слепоочието на Джиян. Шофьорът изруга, едва сега осъзнал, че се бие с човека, който бе разбил главата му предната вечер.
Чжоу не му даде никакво време да поразсъждава върху това обстоятелство. Пистолетът на пазача бе отхвърчал прекалено далеч, за да успее да го вземе, затова той направи неочакваното и продължи да атакува. Изрита Джиян в бедрото; сега целта му бе не толкова да причини болка, колкото да провокира към реакция — и тя не закъсня. Джиян стисна здраво ножа и замахна към корема му.
Чжоу очакваше точно този удар. Блокира китката на Джиян с лявата си ръка и с лекота отклони ножа. Използва инерцията на Джиян, дръпна ръката му и я завъртя така, че той изпусна ножа.
Ръката на Джиян увисна безжизнена, сякаш агентът я бе извадил от рамото, и шофьорът се олюля в агония. Ножът изтрака на земята и миг по-късно се озова в ръката на Чжоу, който го насочи към гърлото на Джиян. Чжоу искаше да го убие и можеше да го направи без проблем, но се овладя. Джиян щеше да страда много повече зад решетките. Затова той извъртя ножа и удари Джиян с дръжката точно зад ухото. Шофьорът се свлече — ударът по каротидната артерия бе прекъснал притока на кръв към мозъка му. Чжоу се изправи и го погледна. Едно телефонно обаждане в полицията щеше да осигури на Джиян не особено добродушен прием. Преди това обаче Чжоу трябваше да настигне другите камиони.