Микробусът полетя надолу, цопна в мътнозелената вода и вдигна облак пръски. От езерото излетя самотна патица и нададе гневен крясък. Само след секунди бусът се напълни с вода и изчезна, оставяйки след себе си облак от мехурчета.
Пабло се върна в плевнята. Взе плика, метна го в кабината на камиона, после вдигна Ан и без да изрече нито дума, я отнесе в кабината и я намести в тясното пространство зад седалките.
— Лежиш тук и кротуваш — каза й и потегли. — Чака ни дълъг път.
36.
Хеликоптерът се носеше ниско над дърветата и изскочи току над покривите на хангарите за изненада на събралите се край пистата високопоставени официални лица. Машината беше военна, което обясняваше острите ъгловати форми на фюзелажа и покритието, което я правеше почти невидима за радара. Специално проектираното носещо витло с пет перки, изработени от композитни материали, и аналогичният дизайн на опашния ротор подсказваха, че хеликоптерът е изработен по технологията „стелт“. И освен това летеше почти безшумно. За всеки авиационен специалист от екипа на най-реномираното на света издание в тази област — „Джейн’с Дифенс“, бе достатъчно да хвърли един поглед и да идентифицира хеликоптера като „Стелт Хок“, или с други думи, модернизиран вариант на американския UH-80 „Блек Хок“, като онзи, използван срещу Осама бен Ладен. Този хеликоптер обаче бе построен изцяло в Китай.
Хеликоптерът летеше над разположената южно от Пекин военновъздушна база „Янкун“ и преди да кацне, направи няколко кръгчета над пистата. Присъстващите генерали и високопоставени служители от отбраната се изправиха и аплодираха най-новия китайски триумф в областта на високите технологии. Ръкоплясканията заглъхнаха, когато на издигнатата в съседство трибуна се качи важен партиен функционер и се впусна в протяжна тирада за величието на Китай.
Едуард Болке се наведе към един мъж с твърд поглед, чиято униформа бе обсипана с медали, и каза:
— Великолепна машина, генерал Джинтай!
— Да, така е — съгласи се Джинтай. — И успяхме да я построим без вашата помощ.
Болке посрещна удара с усмивка. Пабло му бе позвънил току-що от Мериленд, затова той преливаше от самоувереност.
Събралите се официални лица изтърпяха още няколко високопарни речи, след което бяха поканени в просторен хангар, в който бе организиран коктейл. Болке последва генерала, който бе заместник-председател на Централната военна комисия на Китайската комунистическа партия. След като размени няколко реплики с друг генерал, току-що сдобил се с жилище в Хонконг, Джинтай се обърна към Болке.
— Смятам, че с това изпълних задълженията си на гостоприемен домакин. Желаете ли да обсъдим нещо друго?
— Да, ако намерите време — отвърна Болке.
— Добре. Само да открия нашия главен шпионин и ще поговорим.
Огледа присъстващите и бързо откри слаб мъж с очила, който пиеше бира „Хайнекен“. Мъжът се казваше Тао Лиан и ръководеше една от дирекциите в Министерството на държавната сигурност, структурата, която отговаряше за шпионажа и контрашпионажа. Тао разговаряше с Чжоу Син, оперативен работник от Баян Обо, който невъзмутимо изучаваше събралите се официални лица. Агентът с невзрачното лице на китайски селянин дискретно уведоми Тао, че Джинтай идва към него, още в мига, в който генералът се запъти към тях.
— Тао — каза генералът. — Ела, трябва да чуем деловото предложение, което ще ни направи нашият стар приятел Едуард Болке.
— Нашият стар приятел Едуард Болке — повтори Тао малко язвително. — Да, любопитен съм да чуя какво ни е подготвил.
Джинтай, Тао и Болке тръгнаха към малко уединено помещение, разположено в съседство, а Чжоу ги последва. В стаята, вече подготвена за тях, ги очакваше масичка на колелца, отрупана с всевъзможни напитки и плато с китайски пелмени дим сум. Джинтай веднага си наля уиски.
— Приемете моите поздравления, господа, за това ваше най-ново постижение — започна Болке. — Това е паметен ден за армията пазителка на китайската независимост. До известна степен — добави Болке и направи пауза, за да не би събеседниците му да пропуснат обидата в тона му. — Надявам се утрешният ден да донесе революционна промяна в отбранителните способности на вашата страна.