Китайците положиха сериозни усилия да прикрият интереса си.
— Желаете ли да споделите тези технологии с нас? — попита Тао с привидно равнодушие.
— Според информацията, с която разполагам, американците вече са похарчили над един милиард долара за разработването на „Морска стрела“. Ако постигнем споразумение относно въпросите, които обсъдихме току-що, ще се радвам да ви продам двигателя и документацията за още петдесет милиона долара.
Тао дори не мигна.
— Кога можете да ни ги доставите?
— Двигателят и документацията ще пристигнат с кораб от Панама след пет дни. Ще се радвам да извършим предаването им във ваши ръце тук.
— Привлекателно предложение — каза Тао. — Ще му обърнем нужното внимание.
— Отлично — каза Болке, взе снимките и си погледна часовника. — Боя се, че трябва да хвана полета за Сидни. Започнах предварителни разговори за изкупуването на останалите дялове от „Маунт Уелд“, затова ще очаквам отговора ви с нетърпение.
— Ще реагираме максимално бързо — обеща Джинтай.
Генералът повика един от адютантите си, който изпрати Болке, след като домакините му станаха и се ръкуваха с него. После Джинтай наля уиски на себе си и на Тао.
— Е, Тао, нашият австрийски приятел ни прави изкусително предложение. Икономиката ни е в подем и можем да си позволим подобна демонстрация на мускули. А и защо да не опитаме да осъществим този технологичен скок, който да гарантира националната ни сигурност през следващото столетие?
— Възможно е да настъпят икономически последици, които да не допаднат на генералния секретар — каза Тао, — но съм съгласен, че рискът си заслужава.
— Дали ще има нещо против заема и плащането в брой?
— Не и след като му обясня значението и стойността на технологиите, свързани с „Морска стрела“. Нашите агенти отдавна се опитват да проникнат в тази програма, но без успех. Освен това не смятам, че Болке преувеличава сумата на разходите, направени от американците. В интерес на истината, смятам, че тя дори е по-голяма — каза Тао и впери поглед в чашата с уиски. — Трябва да направим всичко възможно, за да се сдобием с „Морска стрела“.
Джинтай се усмихна.
— Значи сме на едно мнение. И двамата ще подкрепим предложението пред генералния секретар.
— Има обаче един проблем, свързан с австрийския ни приятел — каза Тао и се обърна към Чжоу, който не бе промълвил нито дума по време на цялата среща. — Моля, уведоми генерала какво си открил.
Чжоу се покашля.
— Възложена ми бе задачата да разследвам кражбите на редкоземни елементи от главната ни мина в Баян Обо. Установих съществуването на организирана престъпна група, която се занимава с кражбата на натрошена руда и транспортирането й до Тянджин. Проследих незаконна доставка, която бе натоварена на борда на кораб на име „Грац“. — Замълча и погледна Тао, сякаш за да получи позволението му да продължи.
— Това име трябва ли да ми говори нещо? — попита Джинтай.
— „Грац“ — уведоми го Тао — е собственост на корабната компания на Болке.
— Значи Болке стои зад кражбата на нашите ресурси от редкоземни елементи?
— Да — отвърна Тао. — Преди няколко години се появи в мината като консултант и се е възползвал от тази възможност, за да създаде престъпната си мрежа. Това обаче не е всичко — каза Тао и кимна на Чжоу да продължи.
— Проучих пристанищната документация, за да проследя маршрута на кораба — каза Чжоу. — „Грац“ е отплавал от Тянджин за Шанхай, а оттам за Хонконг, където е разтоварил трийсет метрични тона натрошен бастнезит, който нашето Министерство на търговията е закупило по пазарни цени. Продажбата е била осъществена с посредничеството на брокерската компания на Болке „Хабсбург Индъстрис“.
— Болке ни продава нашата собствена руда? — възкликна Джинтай.
Чжоу кимна.
— Алчна свиня! — Генералът преодоля възмущението си и попита Тао: — Какво ще правим сега?
Тао смачка цигарата си в оставения пред него пепелник и погледна Джинтай право в очите.
— На всяка цена трябва да се сдобием с технологията на американците. Ще пратим Чжоу в Панама, за да сключи сделката.
— Ами редкоземните елементи? Ще наложим ли ембарго върху износа и ще предоставим ли на Болке парите за изкупуване на останалите дялове от мината?
— Ще наложим ембарго. Що се отнася до финансирането… — Тао се усмихна коварно — ще постъпим с господин Болке така, както той постъпва с нас.