— Добре — съгласи се Гомес, макар да не успя да прикрие раздразнението си. — Моля ви да излизате само на главната палуба.
— С Ал ще се редуваме на мостика и ще действаме като свръзка с лейтенанта и хората му в случай на нужда.
Гомес забеляза решителния тон на Пит и кимна в знак на съгласие.
— Както желаете. Забранявам обаче на мостика да се качват въоръжени лица. Сега трябва да се върна към задълженията си. Добре дошли на кораба. Сигурен съм, че пътуването ще мине мирно и тихо.
След като Гомес си тръгна, Джордино изгледа Пит и Плъград и поклати глава.
— Какво ще кажете, а? Корабът хем не превозва редкоземни метали, хем капитанът му е някакъв опак тип, който ще вкисне цялото ни пътуване.
— Нищо не можем да направим — каза Пит. — А дори да грешим, мирното и тихо пътуване не е най-лошото нещо на света.
В интерес на истината Пит бе нащрек още от мига, в който кракът му стъпи на палубата на „Аделейд“. Нещо не беше наред и то бе свързано с капитана и екипажа. Пит бе плавал на множество товарни кораби и добре знаеше, че екипажите им са съставени от най-различни типове, така че хладният прием не бе нещо необичайно. И все пак нещата бяха странни. При положение че би могъл да изпадне в смъртна опасност, екипажът на „Аделейд“ би трябвало да е щастлив от появата на това неочаквано подкрепление или най-малкото да прояви някакво любопитство. От мига, в който се бяха качили на борда, екипажът на кораба се отнасяше с тях като с някакви досадници. Моряците като че ли следяха всяка тяхна крачка, но отказваха да водят дори най-елементарни разговори.
Пит и Джордино бяха натикани в едно ъгълче на мостика, където никой не им обръщаше внимание, а молбите им да получат някаква информация оставаха без отговор. Гомес се правеше, че не забелязва присъствието им, и отказа дори да обядва с Пит, а когато не беше на вахта, не излизаше от каютата си.
По време на втората нощ на борда на „Аделейд“ Пит забеляза на хоризонта пред тях да изниква силуетът на друг кораб. Пристъпи към дисплея, за да види кой е корабът с помощта на автоматичната система за идентификация. АСИ бе система, основана на сателитна технология, която изискваше всички плавателни съдове с водоизместимост над триста тона да съобщават на всички останали кораби в морето данните за своето име и регистъра, в който е вписан плавателният съд, скоростта и пристанището, към което плава. Системата за идентификация обаче не подаде никакви данни за кораба, който се бе появил на радара.
— Този кораб не е включил АСИ — каза Пит на Гомес. — Това ми изглежда подозрително.
— Сигналът понякога се губи — каза капитанът. — А и корабът може да е военен. Няма проблеми.
Капитанът пристъпи към мъжа на щурвала, прошепна му нещо и отиде в другия край на мостика. Пит продължи да следи скоростта и курса на „Аделейд“. Не се изненада, когато загадъчният кораб намали скоростта с няколко възела и после изчезна от екрана на радара.
Следващите четирийсет минути, предшестващи появата на Джордино на мостика, изминаха в напрегнато мълчание. Когато дойде да смени Пит, Ал попита:
— Щастливо ли плаваме тази нощ?
— Носим се на вълните на истерията — отвърна Пит.
После разказа на Ал за загадъчния кораб. Появи се нов кормчия, който да смени колегата си на щурвала, но Гомес не напусна мостика нито за миг. Преди да си тръгне, Пит хвърли последен поглед към екрана на радара. Нещо го смути и той впери поглед в показанията. „Аделейд“ вече не плаваше на изток-североизток, а на изток-югоизток.
— Защо плаваме на югоизток? — попита Пит.
— На тази ширина има силно течение — отвърна Гомес. — Ще се отклоним на юг за ден-два, после ще поемем към Лонг Бийч.
Доколкото Пит си спомняше, северното екваториално течение минаваше доста по на юг от сегашното им местоположение, но реши да не спори. Обърна се, изгледа многозначително Джордино и каза:
— Ще ида да поспя.
Напусна мостика и слезе по стълбите. Вместо обаче да излезе на второто ниво на надстройката и да се прибере в каютата си, продължи надолу към главната палуба и почти се сблъска с тичащия по стълбите Плъград. Лейтенантът от бреговата охрана изглеждаше разтревожен.
— Подранил си — каза Пит.
— Опитвам се да открия двама от хората ми. Не се явиха да поемат смяната си. Да си ги виждал на мостика?