И когато Пабло я побутна за втори път, тя събра смелост, пое дълбоко дъх, престори се, че залита, направи две крачки по трапа и подгъна колене. Всъщност ги присви — а после се оттласна от дървеното мостче и скочи във водата.
41.
Складът за провизии на „Аделейд“ бе мрачно и задушно място, достойно за някой от последните кръгове на ада. Когато похитителите им отвориха желязната врата и ги бутнаха да влязат вътре под дулата на автоматите, Пит мигом долови вонята на развалено месо, примесена с човешка пот. По време на целия им път от главната палуба дотук бе помагал на ранения си приятел да ходи и едва не бе огънал колене под тежестта на Джордино. Забеляза брезентово наметало в единия ъгъл и внимателно положи Ал върху него веднага след като чу вратата да се затваря и залоства зад тях.
— Има ли лекар тук? — попита Пит и погледна към екипа от бреговата охрана.
Един млад мъж стана и се приближи.
— Симпсън, нали? — попита го Пит.
— Да, мога да ви помогна — каза той и коленичи до Джордино. Веднага забеляза локвичката кръв, събрала се под десния му крак. — Прострелян ли е?
— Да. Изгуби доста кръв.
Симпсън оголи раната от външната страна на дясното бедро на Ал.
— Трябва ми нещо, с което да го превържа.
Пит свали ризата си, отпори ръкавите и ги накъса на ивици. Някой подаде бутилка вода и медикът проми раната. Взе една от лентите плат и я използва като марля. Притисна я към раната и я превърза с другите ленти.
Джордино отвори очи и погледна Пит.
— Къде отиваме?
— За бира — каза Пит. — Ти сега поспи и аз ще те събудя, когато изстине достатъчно.
Джордино му отвърна с разкривена усмивка и след секунди се унесе.
Симпсън го зави с края на брезента и направи знак на Пит да го последва.
— Извадил е късмет. Отверстията са две, което означава, че куршумът е излязъл. Най-вероятно не е засегнал костта. Вероятно е закачил феморалната артерия, което обяснява силното кървене. Възможно е да изпадне в шок от загубата на толкова кръв, затова ще трябва да го наблюдаваме непрекъснато.
— Той е издръжлив дърт козел — каза Пит.
— Засега е в добро състояние. Най-сериозният проблем обаче е как да го опазим от инфекция в тази гадна дупка.
Едва сега Пит забеляза на оскъдната светлина, че скулата на Симпсън е ожулена.
— Какво се случи с теб?
— Нападнаха ме в коридора, докато отивах на вахта. Удариха ме с метална верига. Все пак извадих повече късмет от някои.
Пит огледа осветеното от една-единствена мъждукаща лампа на тавана помещение. Екипът от бреговата охрана седеше близо до него, докато друга група, членовете на истинския екипаж на „Аделейд“, бяха насядали в задната част на помещението. В единия край на склада видя два продълговати силуета, увити в платнища. Явно те бяха източниците на противната миризма.
— Капитанът и още един моряк — каза Симпсън. — Убили са ги при нападението, преди ние да се качим на борда.
Пит кимна, после насочи вниманието си към екипа от бреговата охрана. Всичките имаха рани и охлузвания. Плъград седеше сред хората си, с гръб към вратата и с празен поглед.
— Как е Плъград?
— Халосали са го доста силно по главата — обясни Симпсън. — Получил е сътресение на мозъка, но иначе е добре.
Пит отиде при другата група. Хората в нея изглеждаха уморени, но иначе не бяха пострадали. Широкоплещест мъж с гъсти прошарени мустаци стана и се представи.
— Франк Ливингстън, старши помощник — каза със силен австралийски акцент. — Как е приятелят ви?
— Огнестрелна рана в крака. Изгубил е доста кръв, но лекарят смята, че ще се оправи.
— Съжалявам, че не мога да ви помогна. Нашият главен механик беше и медик, но сега лежи там до капитана — каза Ливингстън и посочи увитите в зебло тела.
— Как превзеха кораба?
— Преди три нощи към нас се приближи един доста по-бърз товарен кораб. Появи се успоредно на борда ни и уплаши кормчията ни до смърт. Не отговаряха на повикванията ни по радиото, затова капитанът и главният механик се качиха на мостика. От онзи кораб ни облъчиха с нещо като радар, което уби и двамата — каза Ливингстън и присви устни в мрачна гримаса. — Никога не съм виждал такова нещо. Направо ги свариха живи. Малко след това другият кораб свали абордажна група. Не можехме да направим почти нищо. Оттогава сме затворени тук.