Выбрать главу

Докато се носеше покрай светлините на Метрополис, направи опит да стигне до по-близкия бряг. Скоро всичко наоколо потъна в непрогледен мрак и Ан се почувства самотна, стана й студено. Но продължи да плува към мигащите червени светлини и най-сетне успя да ги приближи. Едва сега неясното сияние в основата на комините изкристализира в множество ярки прожектори, разположени из цялата електроцентрала. Светлините бяха разположени доста навътре в сушата, но когато мина покрай обраслия в шубраци бряг, Ан видя тясно заливче, което отвеждаше до електроцентралата.

Заплува по-усърдно. Течението на река Охайо се опита да я отнесе надолу, но тя се измъкна от хватката му и навлезе в спокойните води на заливчето. То бе дълго не повече от петстотин-шестстотин метра и стигаше до самата електростанция.

Изтощена от борбата с течението, Ан се насочи към брега. Изпълзя в калта, почина си няколко минути, после излезе на брега и се покатери на нещо като дига, застлана с чакъл и превърната в автомобилен път.

Потръпна от студ в мокрите си дрехи и тръгна към електростанцията. Долови наситения мирис на горящи въглища. Когато приближи, видя няколко автомобила, паркирани на различни места в двора. Слава богу, нощната смяна бе на мястото си. Вляво от нея проблеснаха фарове и тя видя от паркинга бавно да потегля бял пикап с оранжеви светлини на покрива на кабината. Ан ускори крачка и започна да маха с вързаните си ръце с надеждата шофьорът да я забележи.

Пикапът ускори и пое по дигата. Заподскача по тесния път и спря рязко пред Ан, при което поднесе и вдигна облак прах. Тя вдигна вързаните си ръце и пристъпи към сваления прозорец на шофьорската врата.

— Помогнете ми!

Гласът й потрепери, когато Пабло надзърна през прозореца с портативно джипиес устройство в едната ръка и пистолет в другата.

— Не, скъпа — отговори той със заплашителен тон. — Ти ще помогнеш на мен.

Трета част

Бягство през Панама

43.

Самър Пит вдигна очи от клипборда в скута си и погледна през илюминатора, монтиран в изработения от акрил купол на подводницата. Не видя нищо освен непрогледен мрак и се почувства като затворена в килер.

— А външното осветление? — попита тя.

Брат й — бяха близнаци — който седеше на мястото на щурмана, натисна някакви копчета и няколко ярки светодиодни прожектора осветиха катраненочерните води. Въпреки това не успяха да видят почти нищо освен някоя и друга песъчинка, която течението носеше покрай илюминатора. Все пак това даде на Самър известна представа за дълбочината, на която са се спуснали.

— Още ли се страхуваш от тъмното? — попита брат й.

Докато Самър бе наследила перлената кожа и червените коси на майка си, Дърк Пит младши приличаше на баща си. Имаше същата висока стройна фигура, същите черни коси и непринудена усмивка.

— Тук долу онова, което не виждаш, може да е опасно — каза тя и провери показанията за дълбочината, изписани на монитора, разположен над главата й. — След петдесет метра ще стигнем дъното.

Когато видяха дъното, Дърк регулира баластните резервоари, за да забави спускането им и да позволи на подводницата да се задържи над него. Тъй като се бяха спуснали на почти сто метра, морското дъно около тях представляваше същинска пустиня с цвят на орех, обитавана от шепа дребни рибки и ракообразни.

— Линията на разлома би трябвало да минава на нула-шест-пет градуса — каза Самър.

Дърк включи електродвигателите на подводницата и я насочи на североизток. Докато въртеше щурвала, усети силното дънно течение, която ги връхлетя странично.

— Агуляш се е разбушувал днес. Може да ни отнесе чак до Австралия.

Мощното течение Агуляш, известно още като Иглено течение, минаваше покрай източните брегове на Африка. На юг от Мадагаскар, където Дърк и Самър се спускаха в момента, то се сливаше с Източномадагаскарското течение и образуваше опасен водовъртеж.

— Вероятно сме се отклонили от курса по време на спускането — отбеляза Самър, — но ако коригираме посоката, ще успеем да прекосим линията на разлома. — Тя притисна нос към своя илюминатор и се вгледа във вълнистото дъно. След няколко минути забеляза неясните очертания на подводния хребет. — Ето го нашия геоложки възсед!