— Акумулаторите са почти изтощени, скоро ще преминем на резерв — каза Самър.
— Смятам, че не пропуснахме нищо — отвърна Дърк. — Освен това Джак ще се ядоса, ако изплаваме по тъмно.
Той изпразни баластните резервоари и подводницата започна да се издига. След няколко минути излязоха на повърхността. Морето беше бурно, духаше силен западен вятър. Слънцето вече залязваше зад скупчилите се на хоризонта облаци и озаряваше смрачаващото се небе в розово и оранжево. Подводницата се носеше по повърхността и вълните плискаха акрилния й купол. Дърк забеляза към тях да се приближава малък кораб — беше същият патрулен катер, който с Далгрен бяха видели по-рано.
— Май че някой ни очаква. — Катерът се насочи с пълна скорост право към тях. — Дали не е време да повикаме „Александрия“ да дойде да ни извади?
— Мисля, че ги видях на хоризонта — каза Самър и протегна врат, за да надзърне над вълните. — Струва ми се, че е на две-три мили от нас.
Тя посегна към радиопредавателя и изведнъж замръзна.
— Дърк, какво правят тези?
Брат й също следеше действията на патрулния катер, който се приближаваше към тях с неразумно висока скорост. Стоманеният му корпус се намираше вече на трийсетина метра от тях. Вече трябваше да намали или да завие, но катерът не направи нито едното, нито другото.
— Ще ни блъснат нарочно! — извика Самър.
Дърк вече бе включил двигателите, но при положение че развиваше максимална скорост от три възела, подводницата не бе в състояние да изпревари и костенурка. След като не бе в състояние да завие встрани от патрулния катер, нито пък разполагаше с достатъчно време, за да я потопи, Дърк реагира по единствения възможен начин — насочи подводницата право срещу връхлитащия катер.
Самър го изгледа така, сякаш е загубил ума си, и се приготви за сблъсъка. Дърк не откъсваше поглед от катера, маневрираше така, че да задържи подводницата право срещу острия му нос. Действията му изглеждаха самоубийствени. Изчака, докато катерът се озове на няколко метра от тях, после завъртя рязко джойстика и включи двигателите на щирборда на задна скорост.
Подводницата реагира толкова бавно, сякаш бе затънала в плаващи пясъци, и Дърк се уплаши да не би да е реагирал прекалено късно. Макар подводницата да се поколеба за миг, тя все пак зави надясно и мина на милиметри от острия нос на патрулния катер.
Както бе очаквал Дърк, кормчията на катера, който бе поддържал един и същи курс в продължение на доста време, не успя да реагира на промяната. Затова носът на катера закачи подводницата съвсем леко.
Дърк и Самър чуха удар и усетиха как подводницата им се разтърсва от сблъсъка, който смаза един от задните й двигатели. Ударът прекъсна за миг захранването и изключи всички електрически системи. Докато трескаво включваше двигателите отново, Дърк надзърна през илюминатора и видя патрулния катер да прелита покрай тях. Край релинга стоеше мъж в зеленикава камуфлажна униформа, насочил автомат към подводницата. Обаче не стреля, а само се усмихна заплашително.
Самър едва потисна желанието си да му отвърне с неприличен жест.
— Отървахме се на косъм — каза тя и включи радиостанцията. — Можеш ли да ни потопиш?
— Опитвам се — отвърна Дърк, който бе започнал да пълни баластните резервоари още преди сблъсъка, но след загубата на мощност се наложи да включи повторно помпите. Разполагаха с броени секунди, преди катерът да завие и да ги връхлети пак.
— Не мога да включа радиостанцията… Няма захранване — каза Самър и започна да натиска прекъсвачите зад седалката си. Не успя и надникна през илюминатора. Баластните резервоари продължаваха да се пълнят и вълните започваха да покриват купола на подводницата.
— Вече обърна! Насочва се към нас! — каза тя хладнокръвно.
Седна на мястото си и затегна здраво предпазните колани.
— Хайде, спускай се! — извика Дърк, който се опитваше да изцеди от подводницата цялата мощност, на която бе способна. Не можеше обаче да направи кой знае какво, при положение че един от двигателите й бе извън строя.
Вече можеха да чуят ревящите двигатели на патрулния катер. Миг по-късно катерът се озова над главите им. Подводницата бе успяла да се потопи на метър — метър и половина, но този път кормчията на катера не пропусна целта. Острият нос на катера мина над подводницата, но корпусът му я удари здраво.