Оглушителният удар бе последван от истинска експлозия от въздушни мехурчета, тъй като акрилният корпус на подводницата се разцепи и баластните резервоари се откъснаха. Подводницата заподскача под корпуса на катера и се удари още няколко пъти в него, преди той най-сетне да отмине.
Смачканата черупка остана за миг на място, след което се спусна в бавна смъртоносна спирала към океанското дъно.
45.
Докато пропадаше към морските дълбини, подводницата издаваше странни звуци, които напомняха стенанията на ранен морски звяр. Заби се в океанското дъно с носа напред и вдигна гъст облак кафеникави седименти. Дънното течение бързо разсея тинестия облак и разкри корпуса на подводницата.
Дърк се чувстваше така, сякаш го бяха въртели в центрофуга. Лишена от баластните си резервоари, подводницата се бе превъртяла безброй пъти. При поредното салто един от мониторите се бе откъснал и бе ударил Дърк по главата. Той опипа предпазливо челото си, на което бе цъфнала голяма продълговата рана. Като се изключеше тя и няколко охлузвания, Дърк се чувстваше добре и беше благодарен, че е оцелял.
Задната част на подводницата бе поела основния удар с патрулния катер и разположените там двигатели, отделението за акумулаторите и резервоарите за кислород бяха буквално премазани. Макар че бе покрит с гъста паяжина от пукнатини, акрилният покрив на кокпита като по чудо бе останал цял и това бе спасило близнаците от бързо удавяне. От десетина миниатюрни пукнатини се процеждаше леденостудена вода, но подводницата бе потънала, изпълнена с въздух.
— Добре ли си? — попита Дърк в мрака и посегна към фенерчето, окачено на конзолата, но и то бе паднало.
— Да — отговори Самър с треперещ глас. — Така мисля.
Дърк откопча предпазните колани, стана от креслото си и стъпи в две педи студена вода. Подводницата се бе забила с носа напред, което му създаваше странно чувство за дезориентация. От няколко различни места по корпуса се разнесе съскане. Дърк не можеше да прецени дали то се дължи на проникване на вода през миниатюрните пукнатини, или на остатъците дихателна смес в някой от кислородните резервоари. Покатери се на облегалката на креслото си и протегна ръка към един от страничните панели, където трябваше да има друго фенерче.
Да газиш във вода в студена, потънала в мрак подводница озовала се на морското дъно… Това би накарало повечето хора да изпаднат в паника, но Дърк се чувстваше необикновено спокоен. Самообладанието му се дължеше както на обстоятелството, че бе тренирал и се бе подготвял за различни аварийни ситуации, така и на личните му, чисто човешки качества.
Миналата година, по време на терористична атака в Йерусалим, бе изгубил жената, която обичаше, и това го промени. Оттогава все по-рядко изпитваше радост и бе започнал да се отнася към света по-хладно и по-цинично. Освен това вече не изпитваше страх от смъртта.
— Ще трябва да изчакаме кабината да се наводни, преди да отворим люка — каза той спокойно. — Малките кислородни бутилки би трябвало да са достатъчни, за да излезем на повърхността.
Откри нишата, която търсеше, и измъкна от нея фенерче. Включи го и насочи лъча му към сестра си.
Един поглед към лицето на Самър бе достатъчен, за да му разкрие, че се е случило нещо сериозно. Очите на сестра му бяха облещени от страх и болка, устните й бяха разкривени в гримаса. Тя разкопча предпазните колани и се опита да се изправи, но се преви под неудобен ъгъл.
Дърк насочи светлината към десния крак на Самър, който се оказа заклещен от седалката. Точно над глезена й бе започнала да се стича тънка струйка кръв.
— Кракът ми е заклещен — каза тя. — И то здравата.
Дърк се добра до нея, за да огледа по-добре. Сблъсъкът бе забил в корпуса един от резервоарите за кислород, който на свой ред бе деформирал пода. Една от монтираните върху него плочи от неръждаема стомана се бе изкривила и бе притиснала крака на Самър към седалката.
Когато Дърк се наведе, за да огледа деформираната плоча, водата вече стигаше до прасците му.
— Можеш ли да го дръпнеш напред?
Самър опита, но поклати глава.
— Не става.
Той я заобиколи.
— Ще се опитам да отместя плочата.
Опря гръб в акрилния купол, стъпи върху плочата и натисна здраво. Ъгълът обаче бе много неудобен и той можеше да приложи само част от реалната си сила. Плочата помръдна лекичко, но не чак толкова, че да освободи крака на Самър. Дърк се опита да я натисне под различни ъгли, но безуспешно.