В този час на деня Махейфи не беше словоохотлив и Блейк уважаваше настроенията на готвача. Седнал на покритата с мушама маса, Бел се охита да си даде сметка за положението си. Ранното утро и кухненските шумове и топлината от огъня подпомагаха процеса му на мислене. Трябваше да докара хранителни припаси, а в случай, (е бойните действия продължаваха, трябваше да наеме още хора, мъже, които бяха готови да се бият. И които можеха да се бият.
Кафето без захар беше още горещо. Той го опита с устни, после бързо отдалечи чашата от устата си. Остави я на масата и се загледа в ръцете си. Когато сгъваше пръстите на дясната си ръка, вече не усещаше болка. Рамото беше значително по-добре, но още далеч от пълното оздравяване.
Нямаше смисъл да планира още отсега с подробности нещата, защото почти всичко зависеше от това, какво ходове ще предпреме Девит. Бел беше силно раздразнен, че се налага да му отстъпва инициативата, но нямаше какво да направи. А когато мислеше за Девит, мислите му неусетно се прехвърляха и върху Колийн.
Струваше му се невъзможно, че тя би могла да обича този човек, макар че защо не? Любовта си играеше какви ли не шеги с хората, а Девит беше красив мъж, макар и очевиден егоист. Дали съзнаваше тя доа каква степен беше егоцентричен избраникът й? Но макар и той да го знаеше, това не беше доказателство, че тя го долавя.
На чия страна щеше да затане сйъдията Райли в близките дни? Той бе пристигнал в града заедно с Девит; явно беше негов човек. И въпреки това Райли излъчваше някаква непоколебима сила; Бел усещаше какво се крие под привидната мекота — един спокоен мъж, което не означаваше задължително слабохарактертост.
Пак опита кафето. Още беше горещо. На двора се разнесохъа стъпки и откъвм корала се дочу шум от рамсетване на гредите. Това беше само Ханк Рууни. Ханк винаги започваше деня с оседлаване на кон.
Горещи палачинки зацвърчаха върху печката и Бел долови и аромата на пържено говеждо. Зад далечните хълмове се надигаше бледожълто сияние.
— шефе?
Махейфи прокара загрубелите си ръце по престилката, скалъпена от брашнян чувал.
— Шефе, трябвати хранителни запаси. Брашното и кафето са на привършване, а захарта на практика я няма. Като гледам, и останалите неща имат нужда от попълване.
Клей пак сгъна ръката си. Още не беше надеждна за бърза стрелба. По рождение беше еднакво добър и с двете си, а лявата му ръка си беше напълно в ред. Но едно пътуване да града за припаси беше съвсем различно от разходката до доктор Маклейн. Това означаваше да се товари фургон насред улицата или зад магазина. Идеална ситуация за най-смелите дървосекачи.
— Можем ли да изкараме още два-три дни?
— Можем. — Гласът на Махейфи беше изпълнен със съмнение. — Но не повече.
Вратата се отвори и Ханк Рууни влезе в стаята. Лицето му изглеуждаше с фини очертания на утринната светлина. Той си наля кафе, глътна бързо от него и седна от дясната страна на Бел.
— Кой мислиш, че може да е стреля по теб?
Бел повдигна рамене.
— Тая сутрин мисля да отида и да хвърля едно око на мястото.
— Дръж си очите на четири. Рууни погълна кафето си и приглади мустаците си.
След малко дойдоха и Бил Кофин с Джоунс Дребосъка. Дребосъка имаше много буйна грива и в момента я приглаждаше с ръка. Раменете му заплашваха да пръснат ризата, а тази сутрин челюстта му беше особено издадена.
Рууни прехвйърли подозрително очи от Джоунс на Кофин. Последният имаше вид на майтапчия, замислил поредния си номер. Бил Кофин бше голям шегаджия, и когато беше яздил в двойка с Бърт Гари винаги измисляше по нещо да се посмеят. Дребосъка беше сериозен и малко мрачен, добър с оръжието, без да се подиграва с никого. Но откакто бяха пребили Гари, двамата яздеха заедно.
Кофин измърмори нещо полугласно на Дребосъка. Джоунс се поколеба, после отвърна:
— Може, ще видим.
Тази сутрин Клей си избра един мощен планински кон, когото бяха уловили и обяздили. Конят нетърпеливо потропваше с копита и Клей пое пътя през Емигрант Гап.
Преди много време, преди да открият един много по-лек маршрут, това беше пътят на керваните от фургони в тази част от страната. А точно отвъд Гап бе станала кадапницата. Нищо неподозиращи пионери били изненадани от индианци и бувално заличено от лицето на земята. Броени дни преди Девит да прпистигне в града, Клей бе открил наконечник от стрела там, и няколко стари колела от фургон, натъркаляни под скалната стена.
Яздеше по все по-свиващия се път. Тук местността беше оголена, с тук-там разпръснати борове, които постепенно се сгъстяваха в групички с напредването на пътя.