Глава 12
Джад Девит беше неизказано щастлив. Мортън Швабе бе приел да стане съдия-изпълнител и щеше да се легитимира пред Клей Бел, принуждавайки го да отвори Емигрант Гап и Клисурата за преминаване. Това нямаше да стане много скоро, защото беше пропиляно ценно време и вече бяха постъпили запитвания от управлението на железниците, прокарващи централната линия към Мексико, какво става с договорените траверси.
Намери съдията Райли седнал да вечеря с дъщеря си. И двамата вдигнаха глави при приближаването му. За миг му се стори, че долавя хлад в обноските им, но бързо отхвърли мисълта като нереална. Седна до тях. Внезапно установи, че Колийн беше станала още по-привлекателна, отколкото я беше виждал досега. От чудесно момиче се превърнала в красива жена.
До този момент я беше пренебрегвал заради работата си, но бизнесът си беше бизнес, а сегашният проблем му беше струвал много повече сили и средства, отколкото бе предполагал. Но сега, увери ги той, неприятностите вече били зад гърба му и когато бъдели предявени документите, нищо вече нямало да го спъва в изсичането на участъка Дийп Крийк. И не след дълго можели вече да се пренесат на някое по-приветливо място, или обратно в Ню Йорк, ако желаят.
— Още ми е пред очите увереността ти когато пристигнахме тук, че няма да има никакви проблеми — изрече Колийн с лека ирония в гласа. — Ти беше много самоуверен.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— момчетата ми са готови да потеглят. Швабе ще отнесе заповедта утре сутринта.
— Швабе ли? — Това беше първият път, когато Колийн беше чула името на човек, нагърбил се със задълженията на съдия-изпълнител. — Но това няма ли да предизвика сериозни усложнения?
Баща й остави чашата с кафе върху масата.
— Защо мислиш така?
Девит понечи да ги прекъсне, но Колийн упорито продължи.
— Между Швабе и Клей е имало голяма свада. Доктор Маклейн ми разказа за нея.
Лицето на Райли се напрегна.
— ти не ми спомена за такова нещо, Джад.
Девит повдигна рамене. Беше повече от раздразнен, че Колийн си позволяваше да се меси в бизнеса му. Какво понятие си имаше тя от такива неща?
— Незначителна подробност, Райли. Компетентните ора не се намират под и над път.
— Или мъж, изпълняващи сляпо заповеди.
Лицето на Девит почервеня от гняв, но се сдържа и се обърна с усмивка към Колийн.
— Когато на човек му се наложи да свърши дадено работа, той работи с инструментите, които има под ръка. А сега да оставим бизнеса настрана. Нека да си поговорим за нас.
— За нас?
Джад Девит никога се беше отличавал с тактичност. Нетърпелив да си свърши работата, той обикновено отхвърляше всяка идея от страна на Колийн все едно че беше детски каприз. И сега беше уверен, че му е сърдита заради това вечно пренебрегване.
— Колийн — положи той ръка върху нейната, — прекалено дълго отлагахме нещата. Защо не се оженим още сега?
— Джад — отговори му тя със спокоен глас и го погледна право в очите, — аз няма да се омъжа за теб. Нито сега, нито когато и да е.
Джад Девит беше като ударен от гръм. Той понечи да проговори, после спря. Лицето му, колкото беше бледо, изведнъж се бе превърнало в пурпурно.
— Що за шега е това?
— Ти си красив мъж, Джад, и силен и при това. Правиш големи неща, и ти се възхищавам за това. Но аз едва тези дни разбрах как ги правиш.
Гневът започна да набъбва в гърдите му. Съдията Райли продължаваше да се храни, все едно че нищо не бе чул. Девит върна погледа си върху дъщерята на съдията, опитвайки се да овладее гнева си и да контролира гласа си.
— Знаеш ли, Джад, понякога истински големите неща се вършат от много дребни хора.
— И какво искаш да намекнеш с това?
— След време ще го разбереш и сам — отвърна студено тя. — Днес научих, че ти си заповядал да пребият онези две момчета.
— И какво от това? — той вече не полагаше усилия да крие гнева си. Тъмните му очи се присвиха и лицето му запази пурпура си.
— Ако Бърт Гари умре, ти се превръщаш в неговия убиец.
— Не ставай глупава! — Гневът му се разрази с нова сила. Представата, че това момиче може да го държи отговорен за каквото и да е, го докара до истински бяс. — Бел нападна Уилямс! Те започнаха войната, не ние.
— Не и според Уот.
Девит отблъсна стола си от масата.
— Райли — изрече той с равен глас, — най-добре ще бъде, ако вразумиш дъщеря си. — Той се изправи, после изгледа Колийн. — Ще се оженим тази седмица или изобщо няма да се женим.
— Изобщо няма да се женим — каза тя и го загледа, разтревожена от жестоките пламъчета бликнали в очите му. Никога не го беше виждала такъв до този момент. — А ако мислиш да създаваш още неприятности на Клей Бел, ще те намразя до гроб.