Джад Девит беше красив мъж с много пари. Ранди изнасяше представления в Джулсбърг. Една вечер си бяха поговорили; Ранди беше съблазнителна, но уклончива. Ранди беше момиче, което знаеше с какво разполага и знаеше къде беше желана, но под своята блестяща външност и очевидно услужливи маниери, се криеше девойка израснала във ферма. Дъщеря на каубой и сестра на каубои, момиче което можеше да готви ястия, способни да се усладят на всеки мъж, момиче, способно, когато се наложи, да се справи с шестконен екипаж или да държи прав курс, и което на дванайсетгодишна възраст бе зареждало револверите и пушките на баща си и братята си по време на индианска атака върху имението им.
След като опитът им не бе успял, индианците бяха издебнали баща й по средата на пътя му към града и го бяха оставили без скалп. На път за Уайоминг съпровождайки стадото си, брат й Бен изведнъж бе станал свидетел как животните изпадат в паника и след малко го връхлитат като лавина. Приятелите му бяха погребали онова, което бе останало от него, на бреговете на Плат. Пит, един дързък младеж и единствената опора на сестра си, бе загубил едно конно надбягване с апахите, изоставяйки Ранди без близки, без пари и без перспективи.
Едно нещо нещо обаче умееше тя да прави. Умееше да пее така, че всички да я слушат в захлас. Целият род се бяха славили с певческите си умения и тя бе отраснала с песните на Шотландия и Ирландия, единственото им наследство от родните земи. Песните на източните щати идваха на запад с хората, които ги пееха, и тя бе научила и тях, така че когато убиха Пит, Ранди започна да пее. По-късно се научи и да танцува. Умението й да върти мъжете беше вродено.
Бумът на Джулсбърг постепенно взе да забавя ход, и Джад, все още в неведение, че годеницата бе решила да съпроводи баща си в Тинкърсвил, бе написал на ]Ранди предложение да да дойде при него в Тинкърсвил. Писмото беше написано толкова дяволски, че едновременно обещаваше какво ли не, без изрично да се ангажира с нищо определено.
Скоро след пристигането си тя откри, че намеренията му наистина бяха сериозни, но не точно по начина, за който бе предполагала. Но тя беше длъжна да признае пред себе си, че не бяха и съвсем неочаквани.
Неизбежният сблъсък обаче беше отложен поради внезапния обрат на събитията за Джад Девит. Колийн бе пристигнала с баща си, а дървесината на Дийп Крийк още не беше паднала в ръцете му.
А междувременно Ранди бе видяла Бил Кофин, точно както и тя бе успяла да види него.
Ранди проведе дискретно проучване при Кестърсън относно личността на Бил Кофин, и Кестърсън, сухо, но не без хумор, й бе обяснил кой бе този младеж. А собственикът на магазина, когото никой не бе предполагал наличието на чувство за хумор, имаше добра представа за находките на Бил Кофин, и ги оценяваше по достойнство. Така че разказът му за Бил Кофин не беше лишен от краски.
По-късно, когато Бил се запозна с Ранди, той бе успял да демонстрира наистина върхове на чувството си за хумор, което, съчетано с къдравата му коса и завладяваща усмивка, бе имало силен ефект.
Ранди Аштън беше момиче, което изгледаше сякаш родено за танцова зала, но всъщност тя беше жена, чието сърце се разтупваше здраво при гледката на памучния предачен стан и кухнята. Тя бе израснала сред каубои, а Бил Кофин беше каубой.
Отритнат от годеницата си, най-малкото временно, Джад Девит веднага се бе сетил за русата красавица. Той бе направил пътека до вратата й, за да бъде приет учтиво, но всичките му увещания и молби бяха ударили на камък. Едно по-директно предложение беше посрещнато с учтив отказ и съвсем неделикатното напомняне, че чистият въздух ще му се отрази благотворно.
И това неочаквано упорство там, където той бе очаквал съгласие, се бе оказало последната сламка. Той се втурна в нощта, за да стане свидетел как Бил Кофин слиза от коня си. Краткият им сблъсък му бе сервирал поредната горчива чаша, и пламналите му уши сякаш доловиха бурен смях. Всъщност, нито Ранди, нито Бил изобщо го споменаха в разговора си.
Нощта вече напредваше когато Бил Кофин излезе от къщата на Ранди. Той се метна на седлото и бавно потегли по улицата. Дребосъка беше някъде из града. Щеше да е най-добре да го намери и да потеглят за фермата.
Пред Хоумстейк той дръпна поводите и се приведе напред, взирайки се през прозорците. Вътре нямаше и следа от Дребосъка. За сметка на това пък гъмжеше от дървосекачи. Пред къщата на доктор Маклейн не се виждаше вързан кон на Би-Бар.