Кофин скочи от коня и влезе при доктора. Гари беше неспокоен и се мяташе целият, пламнал в треска. Най-добре беше да не го тревожи. Дребосъка се отбил преди няколко часа, също и Клей.
Бил се метна на седлото и поведе тихо коня по улицата, като се придържаше по най-тъмните участъци. Клей Бел беше в града, а това означаваше, че Рууни беше сам в Емигрант Гап! Освен ако Джоунс беше потеглил натам, а Бил се съмняваше силно дали Дребосъка ще тръгне без него.
Дървосекач се подаде от конюшнята, водейки няколко коня. Заведе ги да се напият. Бил Кофин изведнъж застана нащрек и зачака в сенките. От конюшнята излязоха още дървосекачи, всички носеха пушки. Останалите вече се събираха около трите фургона.
Бил извърна коня си. Нямаше никакво време да търси Дребосъка. Вкара коня в една малка странична уличка, заобиколи конюшнята за наемане на коне, препусна между две купи със сено, след което навлезе в боровата гора покрай реката. Нощта беше студена и във въздуха се носеше дим от дърва. Той се добра до пустинята и пусна коня си по маршрута към Гап. После изведнъж промени решението си и обърна коня към планината Пайъти. Двамата с коня си полетяха като вихър през пустинята. Студеният вятър щипеше бузите му, но той не му обръщаше внимание, като поддържаше постоянно темпо, лавирайки покрай жилавите храсти. Пътят към върха на Пайъти не беше от най-леките.
Високо в планината бяха струпани купчина дърва за сигналния огън, който щеше доведе постовете и мъжете, които яздеха с добитъка. С Рууни, Ръш Джаксън и МОнтана Браун щяха да заформят чудесна компания… Той се изкикоти. Те щяха да дойдат! Те щяха да дойдат и да заемат позиция в прохода!
Половин час по-късно, когато фургоните още не бяха напуснали града, той вече бе коленичил до струпаните дърва. Събра няколко стиски суха шума, купчинка изсъхнала трева и после поднесе запалена клечка. Пламъците в миг подхванаха и огънят лумна, захапа сухите клонки, и после лакомо се нахвърли върху дебелите клони и стволове. След минута на върха се беше разгоряла клада.
Късният дилижанс тежко се установи на спирката си и Стаг Харви, който се шляеше по улицата с два запасани револвера, наблюдаваше един едър и отпуснат мъж в измачкана памучен костюм да слиза от него с износена пътна чанта в ръка.
— Как е, Стаг? Да си виждал Клей?
— Мисля, че е в хотела.
— Вече можеш да си потърсиш леговище, Стаг. Войната свърши. Или поне ще приключи след малко, когато си поговорим със съдията Райли.
— Може. — Стаг се усмихна с цигара в уста. — Това не са добри вести за Джак и мен. Закъсали сме доста.
Тибот понечи да продължи, после изведнъж спря.
— Стаг, ти не запасваше ли два револвера, когато се хващаше на работа?
Стаг Харви се отдели от колоната.
— Кажи го на Клей, Тибот. Кажи му, че съм на работа. Двамата с Джак сме на работа.
— Не го прави, Джак.
— Иди му кажи.
— Стаг, той не носи револвера си за украшение. Не е някакъв грийнхорн.
— И аз така си мисля.
Харди Тибот се отдалечи, вече сериозно забързан. Радваше се, че най-накрая се прибра у дома, но представата за онзи мъж до спирката на дилижанса разваляше цялото му настроение. Бел със сигурност би имал добър шанс поотделно със Стаг или Джак, но с двамата едновременно?
Ед Милър вдигна глава при влизането му.
— Хей! Бел всеки ден пита дали не си се върнал. По едно време взе да си мисли, дали не си трупясал нейде.
— Не е бил далеч от истината. Направо съм като пребит.
Харди хвърли поглед към Сам Тинкър.
— Стаг Харви е запасал двата си револвера.
— Не думай!
— Видях и няколко фургона да потеглят за Гап.
Сам Тинкър тревожно се раздвижи върху стола си.
— Ед, бягай веднага горе и кажи на Клей! Но бързо!
Вратата рязко се отвори и Дребосъка застана на прага й. Бъчвообразната му гръд опъваше вълнената му риза до скъсване. Той обиколи с бърз поглед салона, после спря очи върху Тибот.
— Шефа ще се зарадва много да те види.
— Кой е във фермата, Дребосък?
— Рууни. Кофин дойде с мен.
— Кофин се върна обратно — обади се един висок мъж с лениво изражение на лицето. — Тъкмо затварях кокошарника когато го видях да препуска по уличката ми и после да завива към пустинята.
Стаг Харви блъсна въртящите се врати и влезе, оглеждайки с преценяващ поглед присъстващите. Очите му се спряха върху Джоунс. Двамата едва ли изпитваха симпатия един към друг, но Стаг извъртя глава към Гап.
— На Пайъти май има запален огън. Не се вижда направо, но има зарево.