— Това е Кофин. — Дребосъка заби палци зад колана си. Не беше пропуснал факта, че Стаг бе запасал два револвера. — Вече е при Рууни.
— Малко избърза одеве с пророчеството си, Тибот — произнесе Харви. — Войната едва сега започва.
Джоунс Дребосъка се извъртя с лице към него. Той беше повече от настървен за свада и Стаг съвсем ясно го видя.
— Повярвай ми, Стаг, войната свърши. Двамата с Килбърн по-добре си обирайте чуковете оттук.
Харви се усмихна. Този мъж беше корав и опасен, но Харви не се вълнуваше от стрелба за забавление. Той използваше оръжието си само срещу заплащане; това беше студена сделка със смъртта. — МОже и да е така, Дребосък. Тогава сигурно ще се вслушаме в съвета ти.
Той отвори вратата да излезе, но в този миг Колийн прекрачи прага. Лицето й беше пребледняло, а очите пълни с мъка.
— Бърт! — проговори трескаво тя. — Къде е Клей? Бърт почина!
Въртящите се врати на салона изплющяха рязко и всички се обърнаха натам.
— Кой беше това? Кой излезе?
— Дребосъка — обади се Ед Милър с нисък глас, изпълнен със страхопочитание. — Лошо му се пише на дружката ти, Стаг.
— Дребосъка? Бърт Гари мъртъв? Господ да е на помощ на Пит Симънс!
Стаг Харви се спря на улицата да си свие цигара. Потеше се обилно, въпреки студената нощ. Той по-добре от всеки друг можеше да прецени какъв ефект щеше да окаже смъртта на Бърт Гари върху онази дива банда от Б-Бар. Ед Милър му бе дал добър съвет. Беше време да се погрижи за приятеля си. Но къде се беше заврял Джак?
Той запали, вдъхна от дима, и бързо направи мислена проверка по местата, където би могъл да бъде колегата му. Не бяха сигурни, че Клей е в града, но ето че се оказа истина.
Ако не беше Дребосъка, Стаг можеше да се качи на горния етаж и да се опита да се опита сам да се справи с Клей. Но Дребосъка съвсем не беше противник за подценяване, а и Сам Тинкър едва ли щеше да остане бездеен, нито пък Харди Тибот. МАкар и позастарели вече, хотелиер и адвокат, и двамата бяха боравили повече от майсторски с револвери на времето си.
Пред перспективата да се озоват на бойната пътека с десет свирепи каубои насреща, най-добре беше да си свършват работата колкото може по-бързо, да си прибират възнаграждението и да си обират крушите от града.
Клей Бел се бе забавил точно толкова, колкото да нахлузи ботушите си и да закопчее колана с револверите си. Искаше да разговаря с Тибот, но нямаше и секунда за губене, защото дървосекачите са канеха да атакуват фермата му. Той слезе по задната стълба, пресече корала и възседна коня си.
Огънят още не беше угаснал когато потегли за Пайъти. Във въздуха се носеше прах, вдигнат от преминаването на фургоните.
Едва когато стигна до подножието на планината Пайъти, той се сети, че не питал Тибот какво е станало в Уошингтън! Сега вече беше прекалено късно; работата можеше да потърпи още малко. Той пое пътя по склона и когато се добра до върха, от огъня вече бяха останали само купчина пепел и няколко недогорели главни.
Пое надолу към по тясната пътека към фермата и едва конят му бе направил няколко крачки по нея когато до слуха достигна звукът от изстрел на пушка.
Глава 15
Ханк Рууни не беше глупав мъж. Скоро след като Дребосъка и Бил се бяха измъкнали, необичайна тишина заля околността. ВНимателната обиколка на сградите и проверката на седлата го убеди, двамата ездачи бяха отпътували. Не беше необходимо човек да притежава богато въображение, за да се сети накъде са поели.
Доколкото му беше известно, още нямаше опасност от непосредствена атака, но ако Девит усетеше, че той е сам, можеше да подбуди дърварите си да атакуват.
Ханк беше преживял прекалено много войни, за да оставя нещо недоизяснено. Каубоите се бяха подготвили отдавна за такъв развой на нещата, но въпреки това той пак преброи амунициите и направи проверка на всички налични оръжия. Уинчестърът на Гари беше в склада. Ханк го отнесе в къщата и го зареди.
Той имаше два Шарпа 50 калибър за лов на бизони, един Спенсър 56 калибър, и една двуцевка.
Отново се взря напрегнато към Гап. Всичко беше пусто и спокойно. Той хвърли още сено на конете. Фермата изведнъж го обгърна с пустотата си. Нощта падаше бързо в това тясно пространство между скалите и здрачът погълна сградите, докато околните хълмове все още бяха облени със светлина.
От много време насам всички обитатели на фермата се бяха научили какво предлага откритото пространство на Гап. Денем последните двеста ярда бяха практически без прикритие, но нощем нещата ставаха други.
Който зави нейде към луната. Ветрец прошумоля в листата на дърветата, и Ханк Рууни отиде до верандата на къщата и седна, втренчен в хълмовете.