— Добре. — Клей положи ръка върху рамото му. — Ще го направи така… — Бързо и уверено той нахвърли плана си, а Монтана кимаше докато слушаше.
— Ти — обърна се Клей към Дребосъка, — намираш Девит и го държиш под око. Не прави нищо, освен само ако се опита да се намеси. Направи ли го, имаш пълна свобода на действие.
Ръш Джаксън, Ханк Рууни, и Бил Кофин пристигнаха в града малко след обяд и отидоха в бара на Хоумстейк. Инстинктът им крещеше, че стрелбата можеше да избухне всеки момент. Джоунс ги посрещна и ги запозна със ситуацията. Другите каубои, които до този момент се бяха грижили за добитъка, бяха във фермата и държаха под око и гап и Клисурата.
Времето беше горещо и замряло. Небето без едно облаче, прахът поглъщаше жегата, а небоядисаните сиви и олющени сгради я отразяваха. Над пустинята се издигаше силна мараня; въздухът трепереше и далечните хълмове сякаш танцуваха. Там някъде в далечината някой вдигаше малко облаче прах по пътя си.
В банковия си офис Нобъл Уилър седеше на охлузеното си бюро, а дебелото му лице беше изкривено и потъмняло от тревога. Той също не по-зле и от останалите, чувстваше че кулминацията е близо. Не знаеше само за ролята си в нея.
Сам Тинкър се прехвърли на стола си върху верандата пред хотела. Съдията Райли се качи в стаята си и си свали палтото. Седнал на бюрото си по риза и презрамки, той започна да пише писмо, което щеше да изпрати обратно на изток. От улицата не долиташе никакъв шум. От време на време изтрополяваше някаква каруца или изцвилваше кон. Веднъж или два пъти чу гласове, и веднъж смях. Те сякаш служеха като фон, на който покоят на градчето изпъкваше още по-силно. То лежеше покорно в жегата, в очакване нещо да се случи…
Джад Девит стана от бюрото си. Ризата му беше прогизнала на мястото, където беше лежал на дивана малко преди това. Под мишниците му бяха избили кръгове пот. Той изтри лицето си кърпа и тихо изруга. Не беше се бръснал, но тази сутрин дори и не го усещаше. Лицето му беше изпито, а очите хлътнали дълбоко.
За какъв дявол не приключваха вече! Гневът се раздвижи в него… толкова ли беше сложно да се застреля един човек?
Той погледна през прозореца.
От другата страна улицата, под сянката на една къща, седеше един мъж с ниско прихлупена над очите си шапка. Той пушеше, а на бедрата си имаше два револвера. Беше Джоунс Дребосъка.
Джад Девит рязко се дръпна от прозореца. Устата му изведнъж пресъхна. Джоунс беше убил Пит Симънс предната нощ. Какъв дявол търсеше сега тук пред офиса му?
Глава 18
Ръш Джаксън влезе в хотела и спря до Клей.
— Видях Стаг на гарата, купуваше си билет.
— Сигурно се кани да духне без да си свърши работата докрай — предположи Монтана, но след това поклати глава. — Не е такъв човек.
Бел претегли мислено идеята. Знаеше, че Харви и Килбърн са я закъсали здравата, а нито единият, нито другият имаха навика да бягат от боя, когато това им носеше пари в брой.
— Не — изрече накрая той, — просто са ви видели, че сте в града. Ще си изпълнят договора, и после ще духнат с първия влак.
— Това означава, че можем да определим точно и времето на удара им — каза замислено Браун. — А то ще бъде непосредствено преди тръгването на влака.
Еди Милър се беше заслушал в разговора им.
— Днес е събота — намеси се той. — Има три влака. Първият минава в три следобед.
Значи към три часа…
Утрото напредна и слънцето взе да затопля земята и къщите. Никъденяьмаше и следа и от Девит. Дребосъка Джоунс се шляуеше из сенчестите места, като се местеше с тях. Нащъпрбенитеи дъсчени тротоари се нажежиха. Монтана отиде до каната в ъгъла и си наиля чаша вода. Улицата беше почти пуста.
Каруца наллезе в града откъм юг и спря пред магазина на Кестърсън, докато собственикът й влезе вътре бързо излезе. Той скочи в каруцата, зави зад ъгъла и изчезна.
По коневръзите не се виждаше никакъв кон. Малкото хора, чиито нужди ги ппринуждаваха да напазаруват, гледаха да купят бързо и да се прибират у дома. Останалите си стояха в къщите.
Клей Бел се върна в сатята си и събу ботушите си, като си свали и коланте с револверите, като ги провеси на един стол да са му под ръка до леглото. Пребит от умора, той задряма, разбуди се и после вече се унесе в сън.
В офиса си Джад Девит ереше с крачки пода, цлият плувнал в пот. Изведнъж се сети, отиде до сейфа си и отброи две хиляди и петсттони долара. Понечи да върне останалте банкноти в сейфа, но се поколеба, обзет от някакво смътно предчувствие. Нямаше кой знае колко останали пари, но…
Изведнъж взе да тъпче ожесточено остатъка от парите в джобовете си, върна празната кутия в сейфа и го заключи. После се приближи до прозореца и се заглда навън. Джоунс се беше изтегнал покрай сградата и пушеше.