— Хубво ще бъде да се върнем пак — изрече замислено той. После положи ръка върху писмото. — подадох оставка.
— Не трябваше да го правиш.
— Но ти не би желала да остем тук след всичко това, и аз искам да…
— Татко — прекъсна го тя, полагайки ръка върху рамото му, — аз няма да се върна. Оставам тук… в Б-Бар.
Очите му потърсиха нейните и лицето й се обля в усмивка, въпреки бледостта й.
— Мястото ми е тук, татко. Искам да остана… с него.
Съдията Райли седна.
— Той е добър мъж. Далеч по-добър от Джад Девит. Но, Колийн… — той кимна с глава към улицата — … той има много сериозен проблем. Някой ден може да му се наложие пак да прави същото.
— Той е моят мъж. И ще бъде моят съпрг. Каквото и да прави, нищо не може да промени този факт.
Съдията Райли гледа писмото в продължение на минута, после се поколеба. Ако Клей Бел загинеше…
Тяь сякаш усети какво тревожи баща й. Брадичката й беше вирната, а устните плътно свити. След малко чертите й се отпуснаха.
— Скъсай го, татко! Оставаме.
Райли вдигна плика с писмото, написано с такава мъка, и го скъса на две. Пусна парчетата в кошчето за отпадъци.
Едра муха се блъсна в стъклото на прозореца. На улицата нейде се затръшна врата… Те зачакаха, заслушани…
Глава 19
В два и двайсет и пет Клей Бел слезе по стълбите от сатята си си поръча чаша кафе в трапезарията.
Седеше напрегнат на масата, замислен над плановете си. Сгъваше и разгъваше пръстите на дясната си ръка и целенасочено раздвижваше рамото си. Вече не чувстваше ръката си вдървена. Грубият живот и добрата храна на животновъдеца бяха излекували докрай раните му.
Бавно пиеше кафето си, и когато чаашата му се изпразни до средата, си сви цигара. Тъкмо я запали, вратата се отвори и на прага й се появи Джаксън.
— Стаг е в конюшнята за коне под наем. Килбърн не се вижда никъде.
— Благодря ти.
— Ако Стаг се пояави на улицата, слънцето ще бъде в очите ти.
— Пмислил съм за това.
Тоюй пушеше и оглеждаше отвсякъде ситуацията. Джад Девит можеше да не брои при предстоящата стрелба. Дребосъка го държеше под око, а Джоунс не беше човек, с когото можеха да си играят номера.
Той мислено си представи маршрута от конюшнята към хотела, преценявайки врмето, необходимо на Стаг. Знаеше, че Харви беше човекът, който плаираше и за двамата, че щеше да пресметне най-добрите шансове за убийство с абсолютно хладнокръвие. Килбърн щеше да заеме възможно най-благоприятната позиция.
Той рязко се извърна и погледна към Кофин, който беше дошъл в залата.
— Бил, преди няколко дни те зърнах да подражаваш на походката ми. Можеш ли да го направиш пак?
Кофин поруменя овчедушно, но при въпроса очиту му блеснаха.
— Мисля, че мога — изрече той бавно.
— Тогава да си сменим шапките.
Бил Кофин се вгледа отблизо в очите на Клей, после двамата размениха шапките си.
Колийн слезе по стъпалата и го погледна от другия край на залата; тя инстинктивно знаеше, че сега не беше моментът да се приближава. Прекоси залата и седна до баща си.
Клей се изправи и намести револверите си. Двамата с Кофин се приближиха до вратата, където размениха полугласно няколко думи, после Клей се обърна и остави Кофин до вратата. Върна се през стаята и докато подминаваше Колийн леко я стисна по рамото. Продължи без да каже дума.
В залата се възцари гишина след излизането му. Сам Тинкър усети поатта да се стича по ицето му. Устата му беше пресъхнала. Той изгледа застаналия до вратата с гръб към тях Кофин. Русият каубой пушеше цигара.
Някъде излая куче… и после всичко замлъкна. Градът сякаш замря целият. В залечината отвъд хълмовете изсвири влак. Беше още на мили далеч от града.
Съдията Райли изчисти гърлото си и погледна Колийн. Никой не проговори.
Лъжица издрънча в нечия чиния и някой рязко си ое дъх. Шумоленето на дрехи се разнасяше съвсем доловимо в тишината.
Стаг Харви го беше планирал добре. Джак Килбърн беше заел позиция в една празна сграда между ковачницата и кожарския магазин на Пидъл.
Харви смъкна ниско шапката над очите си и прекрачи на улицата, като в същия момент зърна и една висока фигура с черна шапка и сива вълнена риза да излиза от Тинкър Хауз.
Стаг Харви усети любопитна възбуда. Всичко се получаваше така, както го бяха планирали. Никакви номера, никакви примамки, двама мъже се срещаха така, както подобаваше на мъже. Може и да беше убиец, но се придържаше стриктно към кодекса на дуела.
Мъжът в горния край на улицата стигна до средата й и се полуобърна наляво, гледайки право към него, със слънцето в очите му.
Стаг Харви тръгна напред; вълната от задоволство го обля. Той крачеше напред без да бърза, преценявайки крачките си и тези на мъжа приближаващ се към него, така че накрая да може да стреля когато Бел се озове под прав ъгъл с кожарския магазин на Пидъл.