Разстоянието помежду им се скъсяваше с всяка тяхна крачка. Прашно дяволче се размърда ленво по улицата и се насочи към стълбите на сградата отсреща. Малки облачета прах придружаваха ботушите им при всяка стъпка.
Някаква черна сянка се плйъзна безшумно по улицата и Стаг Неволно вдигна очи.
Ястреб…
Стедан тръпка го прониза; той рязко се втренчи в мъжа срещу него. И замря на място. Имаше нещо странно… Чакай, та това не беше…
— Стаг!
Гласът на Клей Бел отекна чист и ясен в празната обляна от слънце улица.
— Мен ли търсиш?
Гласът идваше отдясно на Стаг. Харви мигновено се изви, едновременно с това измъквйки револверите и стреляйки, но още в този миг проумя че е бил надхитрен. Джак Килбърн се бе озовал зад гърба му и от него нямаше никаква полза!
Клей бе пристъпил напред между две съседни сгради и с обръщането на Стаг револверите му се озоваха в дланите.
Беше застанал с разкрачени крака и дясната му ръка с револвера се стрелна напред. Куршумите заизлитаха един след друг.
Гърмежите от револвера се разнасехо като барабанен грохот в тясната уличка, отеквайки и отразявайки се от околните здания. Оръжията на Стаг също забълваха огън, но самият Харви изведнъж се люшна напред сякаш дръпнат от невидима струна и голяма рана разцъфна в алено на рамото му.
Клей вървеше напред, а парвивият мирис на изгорелия барут и уличният прах щипеха ноздрите му. Ударниците се плъзгаха под пръстите му с всекиш изстрел. Видя как неясното изржение на Стаг залитна сред димния облак и отново стреля, после смени револверите си, докато Харви падаше на колене.
След секунда обаче той съумя да се изправи и се втурна с люшкща походка към Хоумстейк, презареждаки револвера си. В тишината последвала престрелката им Клей ]Бел ясно чуваше накъаното на пресекулки дишане на стрелеца.
Той беше хладнокръвен. Мигът придаде необикновеноа яснота на възприятията му. Отново стреля, но мъжът се дръпна и Клей разбра, че не е лучил. Разкрачи се за повече стабилност и дочу изстрели от другия край на улицата, но не извърна очи от залитащата фигра на Харви.
Преди да смени револверите, беше стрелял два пъти с левия. Оставаха му още четири патрона…
Той повдигна револвера. Стаг беше облян до кръста в кръв, с неузнавауемо лице, но очите му блестяха с някакъв адски плавмък. Револверът му се повдигна и Клй стреля. Крушумът на Клей прониза Стаг под вдигнатата му ръка и излезе през гърба му.
Револверът се изрони от безволевите пръсти на Стаг, и той се пресегна с дясната си ръка да вземе оръжието от вече безполезната лява ръка.
Останал само с един патрон, Клей Бел зачака; нямаше никакво желание повече да стреля.
— Хвърли го, Стаг! Ти приключи!
Мъжът пред него умираше прав, но разумът вече не царуващше в погледа му. Последната мисъл, с която казваше сбогом на живота си, беше да убива. Модъкът даде заповед на ръката и револверът изгърмя. Стаг Харви направи още един опит за стрелба въпреки пушека от барута и мъглата, която вече бе започнала да покрива очите му.
Сгърчен и облян целият в кръв, олюляващ се на краката си, той с огромни усилия успя да се прицели.
— Хвърли го, Стаг! Прекалено добър мъж си, за да умреш, вършейки мръснвата работа на друг!
Клей изчака с изстрела, бидейки наясно, че може да порази с куршума си всеки миг мъжа пред себе си.
Но не стана нужда. Револверът се изплъзна от безсилните пръсти на Стаг, станал изведнъж тежък като камбана. Олюлявайки се, с цьлятя мудност и търпение на пиян, Стаг Харви се приведе да го вдигне от земята. И коагато пръстите му докоснаха прашния метал, целият залитна и се строполи с лице напред.
Клей го приближи и изрита настрани револвера му. Очитуе на Харви бяха започнали да се изцъклят, но когато Клей пристъпи в полезрението му, те за миг сякаш се проясниха.
— Клей… — изхърка дрезгаво той, — това тук нашето… не е работа… нито живот!
Наобикоали ги тълпа. Бел се огледа.
— Извикийте доктор Маклейн!
— Той е при Монтана — обади се Джоунс Дребосъка. — Ранен е, но не тежко.
— А Килбърн?
— На решето.
Ханк Рууни коленичи до Харви, но лед миг се изправи.
— Тук няма нужда от доктор — каза той. — Свършил е.
Клей Бел се оърна. За него изненада беше недокоснат. Първият му изстрел бе нанесъл тежка рана на Харви, ш стрилицът не бе успял и до края да се съвземе. Мъжете зачакаха онова, което ги вълнуваше най-силно. Накрая Кофин го изрази с няколко думи.