Той пак стана и заби ръце в джобовете си. Отвън се разнасяше шум от далечни гласове, но не си плоби път до съзнанието му. Както не чу, и пронизителната свирка на влака само преди няколко минути.
Джад Девит се приближи до прозореца и се загледа към Дийп Крийк. Щеше да изчака три, не, два дни. Това щеше да е достатъчно. И ако дотогава ездачите от Б-Бар не бяха си събрали багажа и отишли, той щеше да ги прогони.
Отпусна се тежко на стола си, а съзнането му вече започваше да черате хпланове. Дали нямаше да е по-добре, ако удвои броя на работниците си? Ами ако пратеше в гората сто мъже? Той щеше бързо да осече мястото, щеше да си изпълни договора и след това да продължи някъде другаде.
Почакай…
Уилър си беше наумил нещо… трябваше да открие какво точно. Той си го записа в бележника. Да се открие какви замисли има Уилър.
Но анй-първо трябваше да намери Боб Трип… И за пръв от доста часове насам Джад Девит започна да дсе чуди къде ли се беше дянал Боб Трип.
Той трябваше да е тук, да подели радостта му от побуедата. Сега като си помислеше, та отй не го беше виждал от часове. Нищо… Трип вероятно вече кроеше нови планове, и сигуерно телеграфираше за нови попълнения в работния състав.
Шумната гълчава се бе приближила и вече гърмеше под прозореца му. Някой идваше… някаква тълпа…
Изведнъж го прониза вцепеняващият студ на страха. Ами ако… Хората в тоя край душа даваха за Бел. Ами ако идваха да го му нахлузят въжето на врата?
Толкова ли изглеждаше невъзможно…?
Той пристъпи до прозореца и погледна от единия ъгъл.
Голяма тълпа от мъже и жени идваха към офиса му, като размахваха заплашително ръце и викаха силно. А начело й беше… беше…
Той отстъпи назад и усети как сърцето му забумтя в гърдите. Мъжът, който вървеше начело на тълпата, беше Клей Бел. Жив… а не мъртъв.
С почти животиско изгрухтяване той задърпа като бесен едно след друго чекмеджетата на бюрото си… Нямаше револвер. Беше го оставил в стаята си в хотела.
Шокът отмина. Той се изпъна и се изправи срещу вратата.
— Девит!
Това беше Девит, проклет да е! Бел, и му крещеше като на някакъв слуга!
Той бързо пристъпи до вратати и яотвори със замах. Шокът бе отминал, но бе оставил след себе си нещо, което до този момент не беше изпитвал — едно дълбоко, изгарящо чувство да мачка, да троши, да убива…
— Ти ли ме търсиш?
Гласът му беше леденостуден, но тялото му трепереше неудържимо. Пред него стоеше ненавистният му човек, когото искаше да смачка, да го размаже.
Клей Бел никога не бе изпитвал желание да убива друг човек. Никога не бе и започвал първи бой. Макар че трябваше да признае пред себе си, че след като веднъж вече битката бе започнала, той обичаше да воюва.
А сега за пръв път го връхлятаха мислите, че именно човекът срещу него бе заповядал атаката, убила в последствие Бърт Гари, че той беше наел убийци да го застрелят; и тогава той откри в себе си неостовото желание да се сбие. Джад Девит беше човек, който разчираше единствено от сила. Клей бе свалил револверите си с една едничка мисъл — да се срещне с Девит на негова собствена почва, на негови условия.
Уот Уилямс бе го предупредил какъв майстор на юмруците беше Девит. Добре…
Джад девит се издправи пред него.
Клей усети някаква странна изненада. Мъжът беше с измачкани дрехи, почти мръсен. Но беше едър мъж, в този момент, изправен срещу него, Девмит не показваше никакъв страх.
Беше едър, по-висок и по-тежък от Клей, а изражението в очите му беше убийствено. Понечи да проговори, и изведнъж с непоносим рев на бяс се втурна през отворената врата.
Клей пристъпи бързо напред да отговори на атаката му, но тялото на Джад се блъсна в него още преди да вдигне ръце, събаряйки го на земята. Девит полетя с него, и двамата се претърколиха по земята, изправяйки се на крака. Девит беше бърз — изненадващо бърз. Приземи се на двата крака и замахна. Ударът се стовари върху лицето на Бел и го изведе от равновесие, но отй мигновено влезе в клинч, подсече Девит и го изпрати на земята.
Клей направи крачка назад и ]Девит се изправи със скок. След миг токът на Бел се закачеи в някакъв камък, и той залитна назад, подпомогнат от коварен удар в лицето. Двамата мъже скочиха на крака и закръжиха един около друг, разменяйки си удари и с двете си ръце. Девит беше обзет от студен бяс. Този мъйж го беше унижил и победил, но сега вече бе паднал в ръцете на Джад. И той щеше да го смачка.
Той разлюля Бел с един прав, и после се хвърли с глава напред. Клей се прикри с лакът, и после заби един десен прав и след него ляво кроше в тялото но Джад. Клей финтира, после разърси челюстта на Девит със страхотен ъперкът.