— Никога не питам! — опита се да се ухили с разбитите си устни Клей. — Винаги сао ги известява!
— Е, в такъв случай… — поколеба се Колийн.
— Хайде, влизай ввътре — заповяда Клей и задържа вратата отворена.
Сам Тинкър се изправи на крака. Тинкърсвил беше най-хубавият град на земята.
Той хвърли поглед към улицата. Беше почти опустяла. Тълпата се беше пръснала по баровете да обсъжда грандиозния бой, развил се пред очите й. На улицата един каубой облегнал се на стената на една къща драсна клечка кибрит о ботуша си. Някъде се затръшна рата и от ъгъла на Тинкър Хауз Сам се загледа към Дийп Крийк, отвъд Пайъти, където хиляди дървета шуоляха с клоните си, танцувайки с вятъра, сипейки от иглиците си, и където Дийп Крийк ромолеше чиста и бърза от каък на камък.
Това беше най-чудесният град на Земята. Той сам щеше да доведе пианиста.