Ранчото обгръщаше едно от възвишенията край града и се простираше на още няколко мили по-нататък. Не можеше да се види откъм града, но зеленината на тревата, където долината се отваряше към равнината, се виждаше съвсем ясно. Стопанските сгради се намираха на цяла миля по-навътре в каньона върху една продълговата тераса под склона на хълма.
От широката и просторна веранда на главната стопанска сграда се откриваше вълшебна гледка към коритото на Тинкъровия потока и покрай земята лежаща под града. През късната есен, зиме и пролет добитъкът имаше възможност да пасе по тия равнинни участъци, но все пак на един акър се падаха доста крави, и без отличната паша, водата и ливадите със сено по високите склонове на планините никой фермер не би могъл да изкара и година.
Дървесината на участъка около Дийп Крийк беше превъзходна; тук гората не познаваше брадвата, а тревата беше хилава. Тя щеше да избуи едва след като дърветата бъдеха отсечени.
Клей Бел беше пуснал на паша шест хиляди глави добитък, като по-голямата част от тях се пасеше върху платото зад гребена на хълма. Чрез внимателното отглеждане на стадото и многобройни кръстоски беше успял да създаде едра и здрава порода, но за съжаление плановете му надхвърляха приходите и той беше затънал в тежки дългове, ипотекирайки стадата си.
Трябваше му само още една година, за да се разплати с кредиторите си, и да увеличи още повече броя на животните си, като прокопае кладенци в равните части на участъка, където имаше добри перспективи да открие вода. Но докато яздеше към фермата си, умът му беше погълнат от промяната на ситуацията, настъпила с пристигането на Джад Девит.
Този мъж имаше силен характер, притежаваше увереността, родена от многобройните победи, Клей бе видял непоколебимостта, готовността му да воюва докрай в увереността, с която го беше атакувал Уот Уилямс. А Девит без съмнение разполагаше с много пари и още много мъже, готови да воюват за своя стопанин.
Веднага още щом бе разузнал участъка на Дийп Крийк и бе разбрал какво лежи под краката му, Бел енергично се бе захванал с фермерство. Времето не чакаше. С всяка изминала седмица все повече и повече мъже се придвижваха на запад и земята нямаше вечно да остане без стопанин.
Двама други мъже бяха властвали, наистина за кратко време, върху Дийп Крийк. Чък Булуинкъл беше заявил правото си върху високите части от склона на планината Пайъти над потока. Самата рекичка извираше от една малка пещера в пределите на участъка на Булуинкъл, и първата работа на Клей беше да откупи неговия участък. На Чък Булуинкъл му беше дошло до гуша от самотата и той продаде собствения си участък, също както и другия, който беше изкупил от един бивш свой съдружник.
По-късно Бел изкупи още един участък, през който минаваше стар път за фургони. Той прекосяваше гребена на хълма, който се раздвояваше в две посоки от Блак Бът. Тази част от планината оформяше далечната стена на долината, през която се провираше Дийп Крийк, откъм срещуположната на планината Пайъти страна. В резултат на тези покупки той стана едноличният собственик на двата единствени прохода, през които можеше да се достигне до вътрешното плато. Основният източник на вода също лежеше в неговия участък.
И въпреки това той се тревожеше. Изсичането на планината и платото щеше да го съсипе. Дори и процесът на сеч щеше да го принуди да измести добитъка си от участъка на Дийп Крийк и да го върне обратно на изсъхналите равнини. Изчезнеше ли защитната покривка от дървета, ерозията щеше да разруши горния слой на почвата за съвсем кратко време, а това означаваше смърт на гъстата и сочна трева. Жилавите и бодливи храсти щяха да довършат унищожението за вечни времена.
Ако го принудеха да продава, щеше да е в състояние да продаде единствено добитъка си. И след като изплатеше дълговете си и се разплатеше с работниците си, от шестгодишния му къртовски и непосилен труд щяха да му останат единствено спомените.
Той нямаше никакво намерение да продава, разбира се, но трябваше да огледа внимателно всички аспекти на проблема си. Съзнаваше отлично, че всеки миг можеше да го сполети нокдаун и отчаяна битка. Той беше отличен познавач на хората и не можеше да подмине с лека заплахите отправени от такъв човек като Девит. Джад беше човек, несвикнал с горчивината на пораженията, и нямаше да се спре пред нищо, за да постигне целта си.
Ханк Рууни, бригадирът на Бел, вече го чакаше.
— Накарах момчетата да изкарат кравите от Стоун Кап — каза той. — Какво се е случило?
Бел накратко и пестеливо обрисува ситуацията, в която се бяха озовали.
— Това е война, Ханк. Война на живот и смърт, не греша. Видя ми се корав и абсолютно безмилостен мъж.