Выбрать главу

— Да, дон Хуан.

— О! Аз само искам да изпуша при нея една цигара и да пийна чаша пиноле.

— Заповядайте.

Дон Хуан влезе вкъщи и седна до прозореца. Видяхме как Пепе му поднесе чаша пиноле, а Анита — запален въглен.

— Кой е тука у вас? — запита той толкова силно, че го чухме.

— Американски офицери — отговори домакинята.

— Проклетници! — извика той и ни изгледа злобно през прозореца.

И Таплън го изгледа враждебно. Той бе бледен, очите му горяха, а устните му трепереха. Очевидно бе, че него го ядосваха не толкова ругатните на дон Хуан по наш адрес, колкото неговата свободна обноска с Пепе, която скромно стоеше пред него.

— Ах, животно! — мърмореше Чарли и си свиваше юмруците. — Готов съм просто да го удуша! Как я гледа, как се хили!

— Успокойте се! — казах. — Той ей сега ще си отиде.

— Може и да си иде ей сега, но за дълго време ли? Помислете си: той е нейн господар!

— Съвсем не е нейн, а само на земята, където тя живее.

— Това е все едно. Нима не знаете, че тука може да се купи момиче за един чувал грах или за една кола царевица?

Пепе отговаряше спокойно на младия човек, но се виждаше, че неговото общесто не й харесваше; това се познаваше по лицето и по очите й. А той, като хвърляше към нас подигравателни и предизвикателни погледи, сипеше пред нея любезности. Най-сетне той даже я хвана за ръка и поиска да я целуне. Тя се дръпна и избяга.

Обърнах се към Таплън и исках да го успокоя, но вече бе късно: с един скок той се намери в стаята, хвърли се върху дон Хуан, сграбчи го за шията, измъкна го на двора и като кученце го захвърли през плета.

— Махайте се от тук, докато не съм ви разкъсал! — крещеше Таплън. — Ние, американците, няма да ви позволим безнаказано да оскърбявате беззащитните момичета!

Дон Хуан стана, отърси си праха, дотътри се до коня си, възседна го и с бързината на вятъра се скри от очите ни.

Старият с ужас гледаше тая сцена. Той не можеше да разбере, защо моят приятел оскърби дотолкова дон Хуан, който пред неговите очи бе висше и затова неприкосновено същество.

И мен ме смути много необмислената постъпка на Таплън. Младият мексиканец навярно отиде да събере хора, за да ни нападне и отмъсти за нанесеното му оскърбление. А ние бяхме сами, далеч от нашия лагер и недобре въоръжени. Работата можеше да вземе лош край.

Но Чарли не споделяше моите опасения. Гвериляси, както уверяваше старият, нямало наоколо, а от работниците и селяните той не се боеше много.

— Ние ще устоим на стотина души от тях — казваше Таплън със светнали очи. — Ако дон Хуан си позволи с нещо да ви обиди, то известете ни — за ваша защита ще докараме цял отред, цял полк, цялата непобедима американска армия! Ще хванем вашия дон Хуан в плен, ще го застреляме, ще го обесим, ще го разкъсаме! Тогава той ще научи какво значи да закача хора, които се намират под защита на американското знаме!

Виното, любовта и ревността съвършено завъртяха главата на моя приятел и той никак не можеше да се вразуми.

Впрочем, и аз се бях разпалил, но все пак още можех да разсъждавам трезво.

— Трябва по-скоро да се махаме от тук, докато не се е мръкнало, иначе ще объркаме пътя — казах между другото.

— Не се страхувайте, няма да се изгубим! — възрази Чарли. — Аз съм научен в степите да се ориентирам по звездите. Нека си похапнем тука, след това да тръгнем. При това, ще трябва да поприказвам с нея — ненапразно съм я търсил и намерил.

Отстъпих отново.

Нахранихме се, седнали на широка дървена пейка пред масивна маса. Нагостиха ни с няколко отлично сготвени испански ястия и с бутилка mezcal, много силно питие от листата на maguey.

След обеда Таплън искаше непременно да погледа как момичетата плетат шапки. Легнал на рогозка пред краката на Пепе, той й разказваше за земята на янките, за нейните безгранични степи и за приключенията, които е преживял там. Тя го слушаше, като работеше бързо с тънките си гъвкави пръсти и сегиз-тогиз му изпращаше красноречив поглед на възторг и дълбока симпатия. Ясно бе, че е готова да му отвърне с взаимност?

Горкият Таплън! Неговите мечти не се сбъднаха. И тука причината не бе Пепе, ами неговата излишна храброст и безгрижие. Но да не изпреварваме събитията.

Помогнах на Анита да разчисти материала за плетене и с удоволствие отговарях на нейните разпитвания за моето отечество и живота ми. Понякога вмъквах някоя цветиста фраза по вкуса на ония кавалери, които по професия се влачат подир женския пол. Тя свенливо се изчервяваше, засмиваше се и задаваше нов въпрос. Старите седяха при нас и сегиз-тогиз правеха своите забележки или запитваха нещо.

Но ето че слънцето почна да залязва. Като видя това, дори Чарли разбра, че е време да си вървим.