Выбрать главу

Жена ми, на прощаване, сне два пръстена от ръката си и ги даде на Раул и Линкълн за спомен. Те приеха подаръка и казаха, че ще го пазят като светиня.

Аз ги помолих да ни изпратят до вкъщи, където им подарих по един добър револвер.

— Ще ви дотрябват, приятели — казах. — Дай Боже, щото това оръжие всякога да ви спасява от двуноги и четвероноги врагове, както често пъти вие сте ме спасявали!

Разделихме се с надеждата, че съдбата пак ще ни събере някога.

Майор Туин и Хилис се върнаха в Нови Орлеан, дето ги чакаха обични семейства.

Майор Блосъм не се знае защо получи полковнишки чин и очакваше да го преместят във Вашингтон. Можа да се отличи човекът… с езика си!

Клелей блаженствува в подарената му от дон Розалес хациенда до Вера-Крус. Неотдавна получих от него следното писмо:

„Драги ми братко и приятелю!

Пиша ти, за да ти докажа, че моето щастие, колкото и да е пълно, не ме е направило егоист и не е изгладило от паметта ми оногова, който ми е бил скъп приятел в службата, който е споделял с мене скръб и радост.

Не, аз не бих те забравил дори ако благосклонната съдба не бе ни свързала още с нашата дружба и с връзките на роднинството!

Мария и аз искаме да ви видим, тебе и Гвадалупа. Наканете се да ни посетите, моля ви. Няма да стоите все в града!

Вчера ни беше на гости сеньор Зенобио. Излезе, че той е другар и приятел на нашия общо дядо дон Розалес. Благодарение на това обстоятелство и като знаел, че се познаваме с дома, който сега стана наш, той ни е помилвал тогава, при всичко, че имал заповед да убива незабавно всеки американски пленник.

Той се смя от сърце и душа, когато му разправих как можахме да избегнем от него и много съжаляваше за всичко, което ни се бе случило отпосле.

Славен човек, макар и да е контрабандист. Е, само Бог е безгрешен.

Харанта бил замесен в заговора на Паредеса против правителството, уловен и разстрелян. С него заедно се е изгубила и цялата му шайка.

Мария ме моли и от нейна страна да те поканя на гости. Чакаме ви непременно.

Оставаме с надежда да се видим лично и горещо ви целуваме.

Мария пише на Гвадалупа отделно.

Засега довиждане, драги братко.

Твой Едуард Клелей.“
* * *

Довиждане и вам, благосклонни читателю! Повестта ми е вече свършена.