Брат му се освободи и отстъпи назад, ръката му посегна към камата на кръста му.
— Какво ще направиш, братко? — подразни го Хенри. — Ще решиш въпроса на място? — Той пристъпи напред и доброто настроение изчезна от лицето му. — Хайде, скъпи братко, извади камата, извади я. Но едно ще ти кажа — той стисна дръжката на меча си. — Главата ти ще литне от раменете ти, преди тя да излезе от канията. Хайде, бъди мъж.
Уилям отпусна ръка.
— Точно така, добро момче — и Хенри понечи да се обърне.
— Кой е Бухала? — прошепна Уилям.
— Защо питаш? Той е човек извън закона, разбойник и подстрекател.
— Но защо те заплашва? Какви са тези послания, забодени на входа на имението или забити със стрела във вратите и капаците на прозорците? Защо един добър стрелец като него се подиграва с теб?
— Братко, аз съм знатен благородник — обясни лорд Хенри. — Произхождам от древен род, както и ти. Създавам си врагове не само сред роднини, близки, приятели и познати, но и измежду непознатите! Някой ден ще изляза на лов, но не за сърни и елени, а за Бухала. Когато го пипна, ще го обеся на входа на имението и това ще бъде краят.
— Сигурно ужасно те мрази?
— По-добре да си мразен, отколкото презиран.
— Ами французинът? Защо кралят…?
— Защо кралят се обърна към мен ли? — прекъсна го лорд Хенри, като придърпа Уилям толкова близо до себе си, че той долови мириса на вино в дъха му. — Защо кралят ме помоли да стана посланик в Париж и да представлявам Короната на годежа между лорд Едуард и принцеса Изабела? Да — очите му се присвиха в престорена изненада, — защото точно това ще направя, Уилям! Защото не съм като теб! Защото съм знатен благородник, приятел и довереник на краля. Внушавам страх не само тук, но и на места, които ти никога няма да посетиш.
— Да, внушаваш страх и омраза! — Уилям плю. — Заплашваш ме като снощи например…
— Mes excuses, братко. — Хенри пристъпи по-наблизо. — Само ти намекнах, че знам, но сега ще ти кажа направо! Знам всичко за мъжеложеца Гейвстън!
И като се завъртя на пета, лорд Хенри се върна при оръженосците си.
— Скоро дивечът ще се появи — напомни им той. — Да се обзаложим ли, господа, че моята стрела ще повали първия елен? Че ще го прониже право в сърцето?
Тихият разговор секна. Лорд Хенри пресуши чашата си и я захвърли настрани.
— Хайде, господа, няма ли да се възползвате от възможността?
— Приемам — Амори дьо Краон вдигна ръка. — Десет златни лири, милорд.
Френският пратеник се приближи и протегна ръка. Лорд Хенри я пое и присви очи, когато дьо Краон я стисна здраво и го придърпа към себе си. Очите на французина дори не трепнаха.
— А когато дойдеш във Фонтенбло, лорд Хенри, ще те заведа на лов в нашите гори.
— Сеньор Амори, приемам облога ти. Ще прибера златото ти, а сега ще си взема ръката обратно, защото ще ми трябва.
Френският пратеник се засмя и понечи да се отдалечи.
— А във Франция — лорд Хенри усети как гневът му кипва от безочието на френския пратеник — възнамерявам да ида на лов за нещо повече от елени.
Загадъчната му забележка имаше ефект. Дьо Краон нервно облиза устните си и се озърна.
— Не се тревожи — успокои лорд Хенри французина, хвана го под ръка и го отведе настрана от останалите. — Те не знаят за какво говоря.
— Ще дойдеш ли във Франция, лорд Хенри?
— Ще пътувам с теб.
— Със сеньор Панций Кантроне ли?
— Лекарят ми още не знае, но ще се присъедини към нас.
— Господарят ми — продължи шепнешком Амори дьо Краон — ще се зарадва да види сеньор Кантроне и да накара лъжливата му уста да замълчи. Но как ще стане това?
— Ще отпътуваме за Рай. Семейството ми ще дойде с мен, както и брат ми Уилям, когото искам да държа под око. Тогава ще направим каквото трябва.
Амори дьо Краон издърпа ръката си.
— Кралят не те ли подозира, след като помолихме да си начело на френските пратеници?
— Скъпи Амори, и преди съм предвождал пратеничество. Притежавам земи в Гаскония и съм най-довереният съветник на краля. Защо да не ида в Париж? Женитбата между принца на Уелс и лейди Изабела бе уговорена с посредничеството на негово светейшество Папата и след време ще донесе мир между нашите две кралства.
Амори дьо Краон изучаваше лукавия, загадъчен английски лорд, висок и набит, с черна коса, пригладена назад. Хитрите очи, които просветваха от червендалестото му лице, напомняха на Амори за собствения му господар Филип IV Френски — студен и бездушен, вечно кроящ заговори. Амори знаеше защо Филип иска този благородник в Париж и най-вече защо настоява онзи изменник Кантроне да се върне във френския двор, откъдето беше избягал.