— Вятърът е по-бърз от човек, яхнал муле. Ако ви застигне на открито, ще ви убие.
— Веднага доведи мулето.
— Разбира се — отвърна старецът, но не помръдна, сякаш се чудеше какво още да каже; усмихваше се раболепно, но злобно, и се взираше зад Стрелеца.
Новодошлият отстъпи встрани и се обърна точно в мига, в който цепеницата, запратена от Соби, проряза въздуха и го удари по рамото.
Младата жена го гледаше тъпо. Гърдите й величествено се повдигаха под избелялата от пране блуза. Бавно, сякаш насън, тя засмука показалеца си.
Стрелецът се обърна към баща й, който се бе ухилил до уши. Лицето му беше восъчножълто. Очите му бяха изцъклени.
— Аз… — зашепна той, но не можа да продължи.
— Мулето — любезно настоя непознатият.
— Разбира се, разбира се, разбира се — повтори тихичко Кенърли; продължаваше да се усмихва, но някак неуверено. Обърна се и затътри крака към обора.
Стрелецът застана така, че да може да го наблюдава. Конярят доведе мулето и му подаде поводите, сетне се сопна на момичето:
— Върви да помогнеш на сестра си!
Соби тръсна глава и не помръдна от мястото си.
Стрелецът ги остави така, застанали сред покрития със слама двор, вперили погледи един в друг: той — с неприятната си усмивка, тя — излъчваща мълчаливо предизвикателство.
XVII
Вървеше, повел мулето по средата на улицата, ботушите му вдигаха облачета прах. Меховете за вода бяха привързани към гърба на животното.
Отби се в „Шеб“, но Алис не бе там. Заведението бе празно, всички си бяха отишли, подплашени от бурята. Тя не бе започвала да чисти и вътре вонеше отвратително.
Той напълни торбата си с изсушена и печена царевица, взе и половината от месото за хамбургери. Остави на дъсчения тезгях четири златни монети. Жената така и не се появи. Пожълтелите клавиши на пианото мълчаливо му казаха сбогом. Стрелецът излезе и провеси дисагите на гърба на мулето. На гърлото му сякаш бе заседнала буца. Все още можеше да избегне клопката, макар шансовете му да бяха нищожни. В края на краищата той беше Чужденецът.
Вървеше покрай смълчаните, застинали в очакване къщи, усещаше погледите през пролуките в капаците. Човекът в черно бе изиграл ролята на Господ в Тул. Дали това бе проява на чувство за хумор или на отчаяние? Въпросът съвсем не бе маловажен.
Внезапно зад него се разнесе мъчителен писък и вратите на домовете рязко се отвориха. Разтичаха се хора. Значи капанът бе свършил работа. Появиха се мъже в мръсни гащеризони и жени с панталони и избелели рокли. Дори деца, подтичваха след родителите си. Всеки един стискаше нож или цепеница.
Мигновената му реакция бе машинална. Рязко се извърна и сграбчи револверите; тежките им дръжки плътно прилегнаха в дланите му. Алис, разбира се, че беше Алис, тичаше към него с изкривено от омраза лице, залезът оцветяваше белега й в лилаво. Стрелецът видя, че тя е заложница; разкривеното лице на Шеб надничаше зад рамото й като маска на зъл магьосник. Тя бе негов щит и жертва. Стрелецът видя всичко това ясно и отчетливо, застинал в абсолютно спокойствие, и чу виковете й:
— О, Божичко, не стреляй, недей, недей…
Но ръцете му бяха добре тренирани. Бе последният Стрелец и уменията му не се изчерпваха единствено със Свещения език. Револверите му сякаш излаяха в мъртвешката тишина. Алис зяпна, краката й се подкосиха; револверите не замлъкнаха. Шеб отметна глава. Двамата с жената паднаха в праха.
Във въздуха полетяха тояги. Той се олюля, сетне отскочи. Дъска със забит в нея пирон раздра ръката му до кръв. Мъж с набола брада и петна от пот под мишниците се втурна към него, сграбчил тъп кухненски нож. Проехтя нов изстрел и онзи падна тежко на улицата. Зъбите му изтракаха, когато брадичката му се удари в земята.
— САТАНА! — изпищя някой. — ПРОКЪЛНАТИЯТ! УБИЙТЕ ГО!
— ЧУЖДЕНЕЦЪТ — изкрещя друг. Към Стрелеца отново полетяха тояги. Нож отскочи от ботуша му. — ЧУЖДЕНЕЦЪТ! АНТИХРИСТЪТ!
Той се втурна към тях, проправяйки си път между тълпата, без да престава да стреля. Край него падаха хора, поразени със смъртоносна точност. Двама мъже и една жена се строполиха на земята и Стрелецът се хвърли към образувалата се пролука.
Последваха го като на лудешки парад по улицата, към разнебитения магазин-бръснарница срещу кръчмата. Той скочи на дъсчения тротоар, обърна се и изпразни револверите си в нападащата тълпа. За миг зърна Шеб, Алис и останалите, които лежаха насред улицата с разперени ръце, като че бяха приковани към невидими разпятия.
Озверелите хора не се поколебаха или стъписаха нито за миг, макар всеки негов изстрел да попадаше в целта и да не бяха виждали огнестрелно оръжие освен в старите списания.