Въздишка. Едва доловим плач. Стрелецът се възбуди. Над него, над лицата сред клоните се извисяваха планините — недостъпни, жестоки, озъбени.
Тялото й се притисна към неговото. Той сви ръце в юмруци. Тя му се представяше в облика на Сюзан. Върху му лежеше Сюзан; красивата Сюзан, застанала на прозореца, го очакваше с коси, разпилени по раменете. Извърна поглед, но образът й го последва.
Жасмин, рози, орлови нокти, сено… мирис на любов. Люби ме.
— Кажи своето пророчество — повтори той.
— Моля те — изхлипа оракулът. — Не се дръж студено с мен. Тук винаги е толкова студено…
Ръцете на Сюзан се плъзнаха по тялото му, запалвайки огън в него. Придърпване. Потъване. Черна пропаст. Ненадминато, абсолютно въжделение. Влажна и топла…
Не. Суха и студена. Стерилна.
— Имай милост, Стрелецо! Моля те, умолявам те да ми направиш услуга! Милост!
— Ще проявиш ли милост към момчето?
— Какво момче? Не познавам никакво момче. Не ми трябват момчета. О, моля те!
Жасмин, рози, орлови нокти. Сено, примесено с детелини. Масло, горещо в древни урни. Бунт на плътта.
— По-късно.
— Не. Сега. Моля те.
Той я оплете в мислите си. Тялото върху него се вцепени и сякаш изкрещя.
Някой като че теглеше въже между слепоочията му — мозъкът му бе въжето, сиво и влакнесто. Дълго време не се чуваше никакъв шум, с изключение на тихия звук от дъха му и от лекия ветрец, който караше зелените лица сред дърветата да помръдват, да намигат, да гримасничат. Птиците бяха замлъкнали.
Тя поразхлаби хватката си. Отново се разнесе тихо ридание. Трябваше да действа бързо, в противен случай тя щеше да си отиде. Да остане означаваше да бъде победен; може би дори своеобразна смърт. Усещаше как тя напуска каменния кръг. Вятърът поклащаше зелените клонки.
— Пророчеството — промълви той.
Тих, уморен стон. Стрелецът едва не отстъпи, но си спомни за Джейк. Ако през нощта бе закъснял, щеше да го намери мъртъв или полудял.
— Заспи тогава.
— Не.
— Започваш да се унасяш…
Стрелецът обърна поглед към лицата сред дърветата. Листата затанцуваха, сякаш изнасяха представление. Цели светове се раждаха и умираха пред очите му. Сред ослепително белите пясъци работеха машини, обзети от абстрактна електронна лудост, и създаваха империи. Империите западаха и се сгромолясваха. Колелата, които се бяха въртели безшумно, забавяха своя ход, започваха да скърцат и накрая спираха. Пясък засипваше улиците, подредени в концентрични окръжности под нощното небе, осеяно със звезди, студени като диаманти. Над всичко се носеше вятърът на промяната, който водеше със себе си канеления мирис, характерен за последните дни на октомври. Стрелецът наблюдаваше как светът се променя.
И се унасяше.
— Три. Това е числото на твоята съдба.
— Три ли?
— Да, три е мистично число. Тройката е в основата на мантрата.
— Коя тройка?
— Виждам само част от истината; огледалото на пророчеството е замъглено.
— Кажи ми каквото можеш.
— Първият е млад, чернокос мъж. Малка крачка го дели от грабежи и убийства. Обзет е от демон. Името на демона е ХЕРОИН.
— Що за демон е това? Не го познавам дори от детските приказки.
— Виждам само част от истината; огледалото на пророчеството е замъглено. Съществуват и други светове, Стрелецо, и други демони. Тези води са дълбоки.
— Кой е вторият?
— Тя идва на колела. Разумът й е студен, но сърцето и очите й са топли. Не виждам нищо друго.
— А третият?
— Във вериги е.
— А човекът в черно? Той къде е?
— Близо, Ще говориш с него.
— За какво ще говорим?
— За кулата.
— Ами Джейк?
— Кажи ми за момчето!
— Момчето е твоят ключ към човека в черно. Човекът в черно е твоят ключ към тройката. Тройката е твоят ключ към Тъмната кула.
— Как? Как е възможно това? Защо?
— Виждам само част от истината; огледалото на пророчеството…
— Върви по дяволите!
— Дяволите не ме плашат.
— Не се дръж снизходително, Създание! По-силен съм от теб!
— Как те наричат, а? Звездна кучка? Курвата на ветровете?
— Някои живеят в любов, оцеляла по тези древни места… дори в днешните тъжни и жестоки времена. Други, Стрелецо, живеят оцапани в кръв. Дори както разбирам, в кръвта на малки момчета.
— Възможно ли е да оцелее?
— Да.
— Как?
— Откажи се, Стрелецо. Вдигни лагера си и тръгни на запад. Там все още се търсят мъже, които умеят да си служат с оръжията.