— Вярвате ли в бога? — повтори Монтанели, като стана и го загледа втренчено и изпитателно.
Полковникът също се изправи.
— Ваше преосвещенство, аз съм християнин и никога не ми е отказвано опрощение на греховете.
Монтанели повдигна кръста от гърдите си.
— Тогава закълнете се в кръста на спасителя, който умря за вас, че сте ми казали истината.
Полковникът остана неподвижен, загледан безпомощно в кръста. Не можеше да разбере кой от двамата е луд — той или кардиналът.
— Вие искате — продължи Монтанели — да дам съгласието си за смъртта на един човек. Целунете кръста, ако смеете, и повторете, че не виждате друг начин да се предотврати по-голямо кръвопролитие. Помнете, че ако не кажете истината, погубвате безсмъртната си душа.
След кратко мълчание комендантът се наведе и допря кръста до устните си.
— Убеден съм, че няма друг начин — каза той. Монтанели бавно се обърна на другата страна.
— Окончателния си отговор ще ви дам утре. Но най-напред трябва да видя Риварес и да поговоря с него насаме.
— Ваше преосвещенство… позволете ми да ви кажа… сигурен съм, че ще съжалявате за това. Всъщност вчера той сам ми съобщи чрез часовоя, че моли да се срещне с ваше преосвещенство, но аз не обърнах внимание, защото…
— Не обърнахте внимание! — повтори Монтанели. — Човек в такова състояние ви отправя молба, а вие не обръщате внимание?
— Много съжалявам, ако ваше преосвещенство е недоволен. Не исках да ви безпокоя с една обикновена дързост, каквато е молбата на Риварес. Аз вече го познавам достатъчно добре — сигурен съм, че той е искал само да ви оскърби. И действително, позволете ми да ви кажа това — много неразумно е да бъдете близо до него сам. Той наистина е опасен, и то до такава степен, че сметнах за необходимо да приложа известни физически ограничения, макар и твърде меки…
— Наистина ли мислите, че е много опасно да се приближиш до един болен и невъоръжен човек, към когото са приложени „твърде меки“ физически ограничения?
Монтанели говореше съвсем спокойно, но полковникът почувствува жилото на презрението му и се изчерви от гняв.
— Ваше преосвещенство ще постъпи както намери за най-добре — каза той съвсем сухо. — Аз само исках да ви спестя неудоволствието да слушате ужасните богохулства на този човек.
— Според вас кое е по-голяма беда за християнина — да чуе богохулна дума или да изостави ближния си в тежък час?
Комендантът стоеше изпънат и скован, а лицето му, сякаш изсечено от дърво, имаше официален израз. Той бе дълбоко засегнат от отношението на Монтанели към него и изразяваше това с необичайна церемониалност.
— В колко часа ваше преосвещенство желае да посети затворника? — попита той.
— Ще отида при него още сега.
— Както обичате, ваше преосвещенство. Ако бъдете любезен да почакате няколко минутки, ще изпратя някого да го подготви.
Комендантът бе слязъл твърде бързо от официалния си пиедестал. Той не искаше Монтанели да види ремъците.
— Благодаря ви. предпочитам да го видя така както е, без приготовления. Отивам право в крепостта. Лека вечер, полковник. Можете да очаквате отговора ми утре заран.
ШЕСТА ГЛАВА
Като чу, че вратата на килията се отключва, Стършелът извърна очи безучастно и с отегчение. Той предположи, че комендантът иде да му додява с поредния разпит. Няколко войника се изкачваха, по тясната стълба, пушките им се удряха о стената. После нечий глас каза почтително:
— Тук е малко стръмно, ваше преосвещенство. Стършелът трепна конвулсивно и отново се отпусна задъхан от болезнено впилите се в тялото му ремъци.
Монтанели влезе, придружен от сержанта и трима войници.
— Ако бъдете така добър да почакате само за момент, ваше преосвещенство — започна нервно сержантът, — един от войниците ще ви донесе стол. Изпратих го да вземе. Ваше преосвещенство ще ни извини — ако знаехме, щяхме да се подготвим.
— Не е нужна никаква подготовка. Моля ви, оставете ни сами, сержант, и почакайте с хората си долу при стълбите.
— Да, ваше преосвещенство. Ето и стола. До него ли да го оставя?
Стършелът лежеше със затворени очи, но чувствуваше, че Монтанели го гледа.
— Мисля, че спи, ваше преосвещенство — започна сержантът, но Стършелът отвори очи.
— Не — каза той.
Войниците вече напущаха килията, когато ги спря внезапното възклицание на Монтанели, а като се обърнаха, видяха, че той се е навел и оглежда ремъците.
— Кой е направил това? — попита той. Сержантът почна да върти в ръце фуражката си.
— Такава беше изричната заповед на коменданта, ваше преосвещенство.