— Моля ви престанете да се смеете за малко — прекъсна го Монтанели — и кажете откъде сте чули всичко това? Кой ви е говорил за него?
— Н-ннима полковникът никога не ви е казвал, че аз съм дддявол, а не човек? Не? На мене го е кказвал толкова често! Е добре, аз съм достатъчно дявол, за да о-открия поне малко от онова,което хората мислят. Ваше преосвещенство смята, че аз с @ъм нещо твърде досадно и би желал нннЯкой друг да реши как да се постъпи с мене, без да тревожи ч чувствителната ви съвест. Доста ввярна догадка, нали?
— Чуйте ме — каза кардиналът с много сериозен израз на лицето и отново седна до Стършела. — Казахте самата истина — по какъвто и път да сте узнали всичко това. Полковник Ферари се страхува, че приятелите ви ще направят нов опит за освобождаването ви и иска да го предотврати така, както казвате. Виждате, че съм напълно откровен с вас.
— Ваше преосвещенство винаги се е ссславил с правдивостта си — забеляза с горчивина Стършелът.
— Вие, разбира се, знаете — продължи Монтанели, — че по закон властта ми не се простира над светските дела. Аз съм епископ, а не легат. Но аз имам доста голямо влияние в областта и смятам, че полковникът не би посмял да прибегне до такива крайни мерки, без да има поне моето мълчаливо съгласие. До днес аз бях безусловно против неговия план. Но той се мъчи упорито да преодолее моите възражения, като ме уверява, че в четвъртък, когато народът се събере за процесията, има голяма опасност за нов въоръжен опит за
——
1 Cosi fan tutti (лат.) — всеки прави така.
освобождаването ви — опит, който възможно е да свърши с кръвопролитие. Следите ли мислите ми?
Стършелът гледаше разсеяно през прозореца. Той се обърна и отговори с унил глас:
— Да, слушам.
— Изглежда, че наистина не сте достатъчно добре, за да продължим разговора тази вечер. Да дойда ли утре сутринта? Въпросът е много сериозен и аз искам да съсредоточите цялото си внимание.
— Предпочитам да свършим сега — отвърна със същия тон Стършелът. — Аз следя всяка ваша дума.
— Ако е вярно — поде наново Монтанели, че наистина има опасност заради вас да станат безредици и да се стигне до кръвопролитие, аз поемам върху себе си извънредно голяма отговорност, като се противопоставям на полковника. Мисля, че в твърденията му има поне известна истина. От друга страна, склонен съм да вярвам, че личната му неприязън към вас му пречи до известна степен да бъде безпристрастен и че може би преувеличава опасността. Това ми се струва още по-възможно, след като видях с очите си тази срамна жестокост.
Монтанели погледна ремъците и веригите, които лежаха на пода, и продължи:
— Да дам съгласието си, значи да ви убия. Ако откажа, излагам на опасност живота на невинни хора. Аз дълго мислих над всичко това и се стремях с цялото си сърце да намеря изход от тази ужасна алтернатива. Сега най-после намерих решението.
— Да ме убиете и сспасите живота на невинните хора, разбира се — единственото решение, до което може да стигне добрият християнин. „Ако дясната ти ръка съгреши…“1 и така нататък. Нямам честта да бъда дясната ръка на ваше преосвещенство и съм съгрешил пред вас. И-изводът е ясен. Не можехте ли да ми кажете това без толкова дълъг увод?
Стършелът говореше вяло, безучастно и с пренебрежение, като човек, на когото вече е дотегнал целият този разговор.
— Е — добави той след кратко мълчание, — това ли е решението ви, ваше преосвещенство?
— Не.
——
1 Ако дясната ти ръка съгреши (отсечи я) — думи на Христос от библията.
Стършелът се раздвижи, сложи ръце под главата си и погледна Монтанели с притворени очи. Кардиналът бе навел глава, като че ли беше дълбоко потънал в мислите си, и почукваше леко с пръсти по облегалката на стола. О, този стар и тъй познат жест!
— Аз реших — каза Монтанели, като повдигна най-после глава — да постъпя така, както, предполагам, никой не е постъпвал досега. Когато научих, че искате да ме видите, реших да дойда и да ви разкажа всичко, което вече изпълних, и да поставя въпроса във вашите собствени ръце.
— В… моите ръце?
— Синьор Риварес, аз дойдох при вас не като кардинал, епископ или съдия. Дойдох при вас като човек при човека. Не ви питам дали са ви известни някакви планове, каквито полковникът подозира. Разбирам много добре, че и да знаете нещо, това е ваша тайна, която няма да ми откриете. Но искам да се поставите на моето място. Аз съм стар и сигурно няма да живея още дълго. Искам да отида в гроба с неопетнени от кръв ръце.