— Боя се, че негово преосвещенство не е добре — прошепна един каноник на съседа си, — днес той изглежда някак особен.
Монтанели сведе глава, за да му сложат обсипаната със скъпоценни камъни митра2. Свещеникът, който изпълняваше длъжността почетен дякон, я постави, погледна за миг Монтанели, после се наведе и прошепна тихо:
— Ваше преосвещенство, болен ли сте?
Монтанели се извърна леко към него и го погледна така, като че не го познаваше.
— Извинете, ваше преосвещенство! — промълви свещеникът, поклони се и се върна на мястото си, като се укоряваше, че е смутил молитвите на кардинала.
Литургията продължаваше по установения ред. Монтанели и златошитите му одежди отразяваха слънчевата светлина, а
——
1 Молитва за опрощение на греховете.
2 Митра — епископска корона.
тежките гънки на бялата му празнична мантия се разстилаха по червения килим. Пламъците на стотици свещи трепкаха между сапфирите по гърдите му, светеха в дълбоките му, застинали очи, но не събуждаха у тях блясък. И когато при думите „Benedicite, pater eminentissime“1 той се наведе да благослови тамяна и слънчевите лъчи заиграха сред диамантите, той приличаше на някакъв величествен и страшен леден дух от планините, увенчан с дъгата и наметнал плащ от сняг, дух, който разпръсква с протегнати напред ръце благословии или проклятия.
При изнасянето на светите дарове той слезе от трона си и коленичи пред олтара. Във всичките му движения се чувствуваше някаква странна скованост и когато той стана и се върна на мястото си, драгунският майор, който седеше в парадна униформа зад коменданта, прошепна на ранения капитан:
— Не го бива вече стария кардинал, вижда се. Върши
работата си като машина.
Толкова по-добре! — отвърна му също с шепот капитанът. — От проклетата амнистия насам той не е нищо друго освен воденичен камък на вратовете ни.
— Но все пак отстъпи за военния съд.
— Да, накрая. Но колко време мина, докато се реши. Господи, колко е задушно! На процесията всички ще получим слънчев удар. Жалко, че не сме кардинали, да носят балдахини над главите ни из целия път… Ш-шшт! Чичо ми гледа към нас!
Полковник Ферари се бе обърнал и гледаше строго двамата млади офицери. След важното събитие вчера сутринта той бе настроен набожно и сериозно и бе наклонен да ги упрекне, че нямат правилно отношение към това, което той смяташе за „неприятен служебен дълг“.
Церемониерите започнаха да събират и подреждат хората, които щяха да участвуват в процесията. Полковник Ферари стана от мястото си и се отправи към стъпалата на олтара, като даде знак на другите офицери да го последват. Когато литургията свърши и причастието бе поставено в кристалния
——
1 Benedicite, pater emmeniissime (лат.) — Благословете, ваше преосвещенство!
съд на свещеното слънце1, предстоятелят и свещениците се оттеглиха в сакристията2, да сменят одеждите си, и в катедралата се понесе лекият шум от полугласни разговори. Монтанели остана седнал на трона си, устремил пред себе си неподвижен поглед. Цялото развълнувано човешко море сякаш се надигаше край него и замираше укротено в краката му. Поднесоха му кадилница.той вдигна ръка като автомат и сложи в нея тамяна, без да погледне нито наляво, нито надясно.
Духовниците се бяха вече върнали or сакристията и го чакаха в олтара, но Монтанели седеше все така неподвижен. Почетният дякон, като се наведе да свали от главата му митрата, прошепна пак нерешително:
— Ваше преосвещенство! Кардиналът се огледа.
— Какво казахте?
— Сигурен ли сте,че няма да ви измори много процесията? Слънцето е твърде силно.
— Какво значение има слънцето?
Монтанели говореше със студен и равен глас и на свещеника отново се стори, че го е обидил.
— Простете, ваше преосвещенство. Помислих, че не сте добре.
Монтанели се изправи, без да отговори. Той спря за миг на горното стъпало на трона и попита със същия равен тон:
— Какво е това?
Дългият край на мантията му се спущаше по стъпалата и стигаше до пода на олтара. Монтанели сочеше едно огнено петно върху белия атлаз.
— Това е само слънчева светлина, която блести през цветното стъкло на прозореца, ваше преосвещенство.
— Слънчева светлина? Толкова ли е червена тя? Той слезе по стъпалата и коленичи пред олтара, като люлееше бавно кадилницата. После я върна на свещеника,
——
1 Свещеного слънце — съд от злато и кристал във форма на слънце, в който се слага причастието — „осветеният хляб“.
2 Сакристия — стая до олтара, където свещенициге се преобличат.
Светлината падаше на цветни петна върху голата му глава и широко отворените, обърнати нагоре очи, хвърляше червени отблясъци по бялото покривало, с което свещениците го намятаха.