И все пак то иска още нещо. Човек, който ще умре, има
——
1 «I-inita la Commedia» (ит.) — Представлението свърши.
Ироничен намек за продестанските молитви преди ядене.
право на последно желание, а моето желание е да разбереш защо съм бил винаги толкова груб с тебе и толкова бавно забравях старите огорчения. Ти, разбира се, знаеш причината и аз ти казвам това само защото ми е приятно да пиша тези думи. Аз те обичах, Джема, още когато беше грозничко малко момиче с шарена поличка, проста блузка и плитчица на гърба. И аз още те обичам. Помниш ли деня, в който целунах ръката ти, а ти така жално ме помоли «никога вече да не правя това»? Знам, че тогава постъпих лошо, но ти трябва да ми простиш. А сега целувам листа, на който съм написал твоето име. Целунал съм те всичко два пъти, и двата пъти без твое съгласие.
Това е всичко. Прощавай, мила!“
Подпис нямаше, но под писмото бе написано едно стихче, което и двамата знаеха от детските си години:
Мушица весела съм аз — сега и в смъртния си час.
Половин час по-късно в стаята влезе Мартини. Много години той беше таил чувствата си към Джема, но сега хвърли листа, който носеше, и я прегърна.
— Джема! Какво има, за бога? Не плачете така — нали вие никога не плачете! Джема! Джема, любима моя!
— Нищо, Чезаре. Ще ви кажа после… Сега… не мога да говоря за това.
Тя бързо мушна обляното в сълзи писмо в джоба си, стана и се наведе над отворения прозорец, за да скрие лицето си. Мартини замълча и прехапа устни. След толкова години той се бе издал като ученик, а тя дори не забеляза!
— Камбаната на катедралата бие — каза Джема подир малко и се обърна, успяла вече да се овладее. — Някой трябва да е умрял.
— Точно това ида да ви кажа — отговори Мартини с обикновения си тон.
Той вдигна от пода листа и го подаде на Джема. Набързо, с едър шрифт и заградена с черна рамка бе отпечатана вестта, че: „Нашият любим епископ, негово преосвещенство кардиналът — монсиньор Лоренцо Монтанели — почина скоропостижно в Равена от разрив на сърцето“.
Джема бързо отмести поглед от некрулога, а Мартини вдигна рамене и отвърна на неизказаната мисъл, която прочете в очите й:
— Е, какво, мадона? Разрив — тази дума не е по-лоша от която и да е друга.
ЕТЕЛ ЛИЛИАН ВОЙНИЧ (1864–1960)
Етел Лилиан Войнич, авторка на романа „Стършел“, една от малкото книги, които имат щастието да не остаряват с времето, е родена на 11 май 1864 година в ирландския град Корк, където баща й преподавал математика в Кралския колеж. За нещастие бащата умира няколко месеца след раждането на Етел и семейството, в което има още четири малки момиченца, остава почти без средства. Мери Бул, майката, е принудена да се премести с дъщерите си в Лондон и също става преподавателка по математика. Тя произлиза от културна среда — баща й е ректор на колеж, а вуйчо й Джордж Еверест, известен инженер и географ, пръв се заема с изучаването на Хималаите. И до днес най-високият връх на света Монт Еверест носи неговото име.
Майката мечтае да даде на децата си добро образование. Особено се радва на талантливата си най-малка дъщеря. Етел с увлечение усвоява науката и с голяма лекота учи чужди езици. Но най-силно я привлича музиката, и затова винаги, когато в къщи се намира по някоя спестена лира, тя взема уроци по музика.
Още в детските си години писателката навлиза в примамливия свят на книгите. Чете стиховете на английския поет Уилям Блейк, който поразява въображението й със своите алегорични и фантастични образи. По-късно тя се запознава с големите произведения на Шекспир, Милтон, Шели, и тия велики поети стават нейни неотменни спътници до края на живота й. А след едно пътуване до Русия Етел Войнич започва да превежда на английски и много произведения на руски и украински писатели като Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Гогол, Шчедрин, Шевченко.
В първия си и най-хубав роман „Стършел“ писателката разкрива вълнуващо, правдиво и реалистично националосвободителната борба в Италия след разгрома на наполеоновите армии и разделянето на страната на няколко малки държави. Положителните герои са активни членове на тайната партия „Млада Италия“, основана от революционера Мацини през 1831 година. Динамичната и напрегната фабула на романа, острите конфликти и драматизъм, ярките образи и на първо място обаятелният образ на главния герой правят „Стършел“ едно от най-значителните произведения в английската литература от края на XIX век.