— Какво предлагате тогава?
— Петиция.
— До великия херцог?1
— Да. За разширяване свободата на печата. Застаналият до прозореца брюнет с умно и живо лице се засмя и се обърна.
— Много ще ви помогнат петициите! — каза гой. — Мислех, че резултатът от делото Ренци2 е достатъчен, за да излекува всекиго от подобни илюзии.
— Уважаеми господине, аз не по-малко от вас скърбя, че
——
1 Великият херцог — Леополд II, управител на Тоскана, политически зависим от австрийското правителство.
2 Ренци — водач на въстание срещу папата и австрийската тирания през 1845 година. По-късно арестуван и предаден на Ватикана от великия херцог на Тоскана.
ние не успяхме да предотвратим предаването на Ренци. Наистина не искам да обиждам когото и да било, но аз мисля, че неуспехът ни в случая до голяма степен се дължи на нетърпението и необуздаността на някои от нас. Аз, разбира се, бих се поколебал…
— Както винаги постъпва всеки пиемонтец1 — остро го прекъсна брюнетът. — Не знам къде сте открили необузданост и нетърпение, може би в кротките петиции, които изпращахме. Възможно е в Тоскана и Пиемонт това да се счита за, необузданост, но в Неапол2 ние съвсем не бихме го нарекли с това име.
— За щастие — забеляза пиемонтецът — неаполитанската необузданост е присъща само за Неапол.
— Моля, престанете, господа! — намеси се професорът. — Както неаполитанските, така и пиемонтските обичаи си имат своите добри страни. Но сега ние се намираме в Тоскана и тосканският обичай повелява да се придържаме към същността на работата. Грасини гласува за петиции, Гали — против. Какво мислите вие, доктор Рикардо?
— Не виждам нищо лошо в петициите и ако Грасини състави петиция, аз ще я подпиша с голямо удоволствие. Но аз не мисля, че само с петиции ние ще постигнем много. Защо да не използуваме и петициите, и памфлетите.
— Просто защото памфлетите ще накарат правителството да не обърне внимание на петициите ни — каза Грасини.
— То и без това няма да ни обърне внимание. — Неаполитанецът стана и се приближи до масата. — Господа, вие сте на погрешен път. Спечелването на правителството няма да доведе до нищо. Нужно е да вдигнем народа.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. С какво ще започнете?
— Смешно е да се пита Гали за това! Разбира се, той най-напред ще удари цензора по главата.
— Не, това няма да направя — каза уверено Гали. — Вие
——
1 Пиемонтец — жител на Пиемонт, тогава част от кралство Сардиния.
2 Неапол — тогава столица на кралството на двете Сицилии.
винаги мислите, че щом човек иде от юг, той няма друг аргумент освен хладното оръжие.
— Добре, какво предлагате тогава? Ш-т! Внимание, господа! Гали ще направи предложение.
Присъствуващите, които досега спореха поотделно на малки групички от по двама-трима души, се събраха около масата, за да слушат. Гали вдигна ръце в знак на протест.
— Не, господа, това не е предложение, а просто идея. Струва ми се, че на практика в цялото това ликуване около новия папа се крие голяма опасност. Хората, изглежда мислят, че той, като е взел нов курс и даде амнистия, достатъчно е ние, всички без изключение, цяла Италия, да се хвърлим в обятията му и той ще ни отведе в обетованата земя. Аз не по-малко от всеки друг се възхищавам от поведението на папата. Амнистията беше блестящ акт.
— Сигурен съм, че негово светейшество ще се почувствува поласкан… — започна с презрение Грасини.
— Стига, Грасини, оставете човека да говори! — на свой ред го прекъсна Рикардо. — Чудно нещо! Вие двамата никога не се въздържате, като куче и котка. Продължавайте, Гали!
— Ето какво исках да кажа — продължи неаполитанецът. — Без съмнение светият отец се ръководи от най-добри намерения. Друг е въпросът, доколко той ще успее да проведе реформата си. Засега всичко е гладко, разбира се, и реакционерите в цялата Италия ще покротуват месец-два, докато отшуми възбуждението около амнистията. Но те няма да изпуснат властта от ръцете си без бой. Аз съм убеден, че до средата на зимата езуитите1, грегорианците2, санфедистите3 и останалата част от кликата им ще започнат да заговорничат, да плетат интриги, да умъртвяват с отрова всеки, когото не успеят да подкупят.
— Това не е далеч от истината.
— Добре тогава. Да чакаме ли, като смирено изпращаме
——
1 Езуити — католически орден, основан в 1534 година. Членовете му са били специално обучени за подмолна политическа работа в услуга на Ватикана.