— Кети е добра душа, нали, Пашт? Впрочем същото може да се каже и за вас, щом сте облекли тази хубава рокля. Страхувах се, че ще забравите.
— Нали ви обещах, макар че навярно ще ми бъде топло с нея в такава задушна вечер.
— Във Фиезоле1 е много по-хладно. А нищо не ви прилича, така, както тази бяла кашмирена рокля. Донесъл съм ви малко цветя за нея.
— Какви чудесни рози! Да им се не нагледаш! Но по-добре ще бъде да ги сложа във вода. Не обичам да се закичвам с цветя.
— Това е един от вашите предразсъдъци.
— Не, не е. Но мисля, че ще им бъде много отегчително да
——
’ Фиезоле — град близо до Флоренция.
бъдат забодени цяла вечер върху роклята на такава скучна особа като мене.
— Страхувам се, че тази вечер всички ще се отегчим. Разговорите ще бъдат непоносимо скучни.
— Защо?
— Отчасти затова, че до каквото се докосне Грасини, то става неинтересно като самия него.
— Не бъдете зъл! Не е справедливо да се говори така за човек, у когото ще бъдем на гости.
— Вие винаги имате право, мадона. Добре тогава — ще бъде скучно, защото половината от интересните хора няма да дойдат.
— Как така?
— Не знам. Някои са извън града, други са болни и прочее. Във всеки случай там ще бъдат двама или трима посланика, няколко учени германци и обикновената разнолика тълпа от туристи, руски князе и литератори и още няколко френски офицери. Други, доколкото знам, няма да има — с изключение, разбира се, на новия сатирик, който ще бъде главната атракция тази вечер.
— Новият сатирик? Как, Риварес? Аз мислех, че Грасини никак не го одобрява.
— Така е. Но щом той е вече тук и за него без съмнение ще се заговори, Грасини иска новият лъв да бъде показан за първи път в неговия дом. Можете да бъдете сигурни, че Риварес не е чул нищо за неодобрението на Грасини, макар че може би ще се досети — той е достатъчно наблюдателен.
— Аз дори не знаех, че е дошъл.
— Той пристигна едва вчера. А ето и чая. Не ставайте, аз ще взема чайника.
с Мартини не се чувствуваше никъде така щастлив, както в тази малка гостна стая. Приятелството на Джема, това, че тя не съзнаваше колко очарователна е за него, нейното просто и сърдечно другарско отношение озаряваше с радост не твърде радостния му живот. И винаги когато се чувствуваше особено подтиснат, той идваше тук след работа, седеше, обикновено мълчаливо, и гледаше как тя се навежда над ръкоделието си, как налива чай. Тя никога не го разпитваше за неговите неприятности, нито изразяваше гласно съчувствието си. И все пак той си отиваше по-бодър и успокоен, чувствувайки, както обичаше да си казва сам, „че сега има сили да изкара още една-две седмици“. Тя притежаваше, без да съзнава сама, рядката способност да успокоява. И когато преди две години неговите най-близки приятели бяха предадени в Калабрия и застреляни като вълци1, може би само нейната непоколебима вяра го беше спасила от отчаяние.
Той идваше понякога в неделя сутрин „да поговорят по работа“. Този израз означаваше всичко, свързано с практическата дейност на партията на Мацини, а те двамата бяха нейни активни и предани членове. Тогава Джема ставаше сякаш друго същество — проницателна, хладна, логична, безукорно точна и безпристрастна. Тези, които я познаваха само в политическата работа, я смятаха за опитна и дисциплинирана конспираторка, на която можеш да се довериш, за смел и ценен във всяко отношение член на партията, но намираха, че й липсва живот и индивидуалност. „Тя е роден конспиратор и струва колкото дузина от нас, но нищо повече“ — бе казал за нея Гали. Трудно беше да се проникне до тази „мадона Джема“, която Мартини познаваше.
— Е, какво представлява вашият „нов сатирик“? — попита тя, като отваряше бюфета и поглеждаше Мартини през рамото си. — Ето, Чезаре, бонбони и захаросани ядки за вас. Интересно е защо революционерите обичат толкова много сладки неща?
— Другите мъже също, само смятат, че е под достойнството им да си признаят. Новият сатирик ли? Той е човек, по когото обикновените жени ще полудеят, но на вас няма да ви хареса. Един вид професионалист в подхвърляне на остроти който броди по света с мрачно настроение и с една красива балерина, която се влачи след него.
— Наистина ли има някаква балерина, или просто сте сърдит и искате също да подхвърляте остроти.
— Опазил ме бог! Не, балерината е съвсем истинска и при
——
1 Очевидно намек за съдбата на братята Бандиера, които в 1844 година направили опит да вдигнат въстание в Калабрия, но били предадени, заловени и разстреляни на място.
това е много хубаво, за тези, които харесват предизвикателната красота. Лично аз не я харесвам. Тя е унгарска циганка или нещо подобно — поне Рикардо твърди това — от някакъв провинциален театър в Галиция. Той изглежда доста нахален — представя я на хората така, като че ли е неомъжената му леля.