— Това е почтено, ако тя е напуснала дома си заради него.
— Вие може би гледате на нещата така, мила мадона, но обществото — не. Мисля, че на повечето хора ще бъде неприятно да ги представят на жена, за която знаят, че е негова метреса.
— А откъде могат да знаят, ако не им каже той?
— Това е очевидно. И вие ще се уверите, ако я видите. Но струва ми се, че той все пак не е толкова дързък, за да я доведе у Грасини.
— Те не биха я приели. Синьора Грасини не е способна на такава неблагоприлична постъпка. Но аз се интересувах за синьор Риварес като сатирик, а не като човек. Фабрици ми каза, че са му писали и той се е съгласил да дойде тук и да започне кампанията срещу езуитите. Това беше последното, което чух. Тази седмица имаше толкова много работа.
— Едва ли ще мога да ви кажа нещо повече. Изглежда, че паричният въпрос не е причинил никакви затруднения, както се опасявахме. По всичко личи, че той е добре материално и е съгласен да работи без възнаграждение.
— Той разполага с лични средства?
— Вероятно. Макар че това. е доста странно — вие чухте онази вечер у Фабрици в какво състояние го е намерила експедицията на Дюпре. Но казват, че имал дялове в някакви бразилски мини, а освен това е пожънал голям успех като фейлетонист в Париж, Виена и Лондон. Той, изглежда, владее поне половин дузина езици, а нищо няма да му пречи да поддържа и оттук връзките си с вестниците. Ругаенето на езуитите няма да отнеме всичкото му време.
— Това е вярно, разбира се. Трябва да тръгваме, Чезаре. Аз все пак ще се закича с розите. Почакайте ме само минутка.
Тя изтича горе и след малко се върна — розите бяха забодени на роклята, а на главата и беше метнат черен шарф от испанска дантела. Мартини я погледна одобрително с окото на художник.
— Приличате на царица, madona mia, на великата и мъдра Савска царица1.
— Не сте много любезен — засмя се Джема. — Да знаете само колко труд съм положила, за да заприличам на истинска светска дама! Бива ли една конспираторка да прилича на Савската царица? Не така ще се пазим от шпионите.
— Никога няма да заприличате на празна светска дама, колкото и да се стараете. Но всъщност това няма значение — вие сте много хубава, макар че не можете да се подсмивате и да се криете зад ветрилото си като синьора Грасини.
— Е, Чезаре, оставете клетата жена на мира! Хайде подсладете злия си език с още един бонбон. Готов ли сте? Тогава да тръгваме.
Мартини имаше пълно право, когато каза, че приемът ще бъде и многолюден, и скучен. Литераторите разговаряха учтиво за дребни неща и изглеждаха безнадеждно отегчени, докато „разноликата тълпа от туристи и руски князе“ се разхождаше от стая в стая, разпитваше за разните знаменитости и се стараеше да води интелектуални разговори. Грасини посрещаше гостите с обноски, излъскани като обущата му, но когато видя Джема, студеното му лице просветна. Всъщност той не я обичаше и дори в дъното на душата си тайно се страхуваше от нея. Но той разбираше, че без Джема неговият салон ще бъде по-малко интересен. Грасини се бе издигнал й професията си и сега, когато беше вече богат и известен главната му амбиция бе да направи своя дом център на либералните и интелектуални среди. Той съзнаваше с болка че незначителната, наконтена дребна женица, бъбрива и поувехнала, за която беше имал неблагоразумието да се ожени на младини, не може да бъде стопанка на голям литературен салон. И винаги когато успееше да убеди Джема да дойде, той чувствуваше, че приемът ще премине успешно. Нейното спокойно и изискано държане създаваше сред гостите непринуденост, а самото й присъствие сякаш разсейваше този
——
1 Савската царица — според библията — приказно красива и мъдра владетелка на древна източна държава.
лъх на вулгарност, който му се струваше, че винаги изпълва неговия дом.
Синьора Грасини посрещна Джема ласкаво, като възкликна със силен шепот:
— Колко сте очарователна тази вечер! — И заоглежда бялата й кашмирена рокля с враждебно критичен поглед.
Тя дълбоко ненавиждаше гостенката си точно заради това, за което Мартини я обичаше — за нейния спокоен и силен характер, за нейната сериозност и прямота, за нейния уравновесен ум, дори за израза на лицето й. А когато синьора Грасини мразеше някоя жена, тя беше особено ласкава с нея. Джема знаеше истинската стойност на тези комплименти и нежности и не се вълнуваше от тях. За нея „излизането в обществото“ беше отегчителна и неприятна задача, която всеки конспиратор, който не иска да привлече вниманието на шпионите, трябва да изпълнява добросъвестно. Това й се струваше тъй уморително, както и писането на шифровани писма. Но тя знаеше, че да имат репутация на елегантна дама е добро средство да разсееш подозренията, затова проучваше модните журнали така старателно, както и ключовете на шифъра.