— Умрял в Англия? — повтори другият глас. — Навярно е бил емигрант? Името ми се струва познато — не е ли имал връзки с „Млада Италия“ при нейното възникване?
— Да. Той беше един от нещастните младежи, които бяха арестувани през 1833 г. Помните ли тази тъжна история? След няколко месеца го освободиха, а две-три години по-късно, когато отново беше издадена заповед за задържането му, той избяга в Англия. След това се научихме, че се е оженил там. Изобщо това беше романтична история, но клетият Бола винаги е бил романтик!
— А после, казвате, умрял в Англия?
— Да, от туберкулоза. Не му понесъл ужасният английски климат. А точно преди смъртта му тя загубила и единственото си дете — заболяло от скарлатина. Много тъжно, нали? Ние всички толкова обичаме милата Джема! Тя, горката, е малко студена, но нали знаете — всички англичани са такива. Аз мисля, че страданията я направиха меланхолична и…
Джема стана и отмести клоните на нара. Тя не можеше да слуша как бъбрят за личното й нещастие и не се помъчи да скрие неудоволствието си, когато излезе на светло.
— А, ето я! — извика домакинята със забележително спокойствие. — Джема, мила, аз се чудех къде изчезнахте. Синьор Феличе Риварес иска да се запознае с вас.
„Значи това е Стършелът“ — помисли Джема и го погледна с любопитство.
Той се поклони учтиво, но стори й се, че погледът му се плъзна по нея някак дръзко и изпитателно.
— Намерили сте си пппрекрасно кътче тук — каза той, като погледна паравана от зеленина. — И кккаква чудесна гледка!
— Да, приятно ъгълче. Излязох да взема малко въздух.
— Наистина грехота е да се седи вътре в такава чудна нощ — каза домакинята и вдигна очи към звездите. (Тя имаше хубави клепки и обичаше да ги показва.) — Вижте, синьор! Нямаше ли да бъде рай нашата мила Италия, ако беше свободна? Ах, като си помисля само — странаробиня, страна с такива цветя и с такова небе!
— И с такива женипатриотки! — добави меко и провлечено Стършелът.
Джема го погледна почти уплашена — дързостта му безспорно беше твърде очебиеща, за да остане незабелязана. Но тя бе подценила жаждата на синьора Грасини за комплименти — бедната жена спусна ресници с въздишка.
— Ах, синьор, толкова малко може да направи една жена! Но кой знае — може би някой ден ще докажа, че заслужавам да се наричам италианка! А сега трябва да се върна към обществените си задължения. Френският посланик ме помоли да запозная неговата възпитаница с всички знаменитости. Трябва да дойдете след малко да я видите. Прекрасно момиче! Джема, мила, аз изведох синьор Риварес, за да му покажа каква красива гледка имаме оттук. Сега трябва да го оставя на вас. Зная, че ще се погрижите за него и ще го представите на всички. А, ето и пленителния руски княз! Запознахте ли се с него? Казват, че бил любимец на император Николай. Той командува гарнизон в някакъв полски град с име, което е невъзможно да се произнесе.Quelle nuit magnifique! N’est’ce pas, топ prince?’
Тя се отдалечи, като бърбореше неспирно на господина с волски врат, масивна челюст и мундир, отрупан с ордени. Жалостивите й псалми за „notre malheureuse patrie“2, примесени с възгласите „charmant“3 и „mon prince“, постепенно заглъхнаха.
Джема стоеше неподвижно до нара. Тя изпитваше съжаление към бедната, глупава женица и се възмущаваше от дързостта на Стършела. Той гледаше отдалечаващата се двойка с изражение на лицето, което ядосваше Джема — не беше великодушно от негова страна да се надсмива над такива жалки създания.
— Пред нас, ръка за ръка, шествуват италианският и руският патриотизъм, напълно доволни един от друг — каза той, като се обърна усмихнат към Джема. — Кой предпочитате вие?
Тя се понамръщи и не отговори.
— Р-разбира се — продължи той, — всичко това е въпрос на вкус. Но аз мисля, че от тези два вида руският е за предпочитане, той е по-съвършен. Ако Русия трябваше да крепи господството си на цветя и небеса вместо на барут и пушки, „mon prince“ едва ли би се ззадържал дълго в полската крепост.
— Мисля — каза Джема студено, — че можем да запазим личното си мнение за себе си, без да се надсмиваме над жената, чиито гости сме.
— Съд?! — О, да! Аз ззабравих, че в Италия особено държат на гостоприемството. Удивително гостоприемни хора са италианците. Убеден съм, че и австрийците мислят така. Няма ли да седнете?
Като накуцваше, той прекоси терасата, за да донесе стол за Джема, и застана срещу нея, облегнат на парапета. Светлината от един прозорец падаше точно върху лицето му и сега Джема можеше да го разгледа спокойно.