——
1 Каква прекрасна нощ! Нали княже?
2 Нашата нещастна родина.
3 Очарователен.
Тя беше разочарована. Очакваше да види, ако не приятно, то поне характерно лице, от което лъха сила. Но в този човек най-силно впечатление правеше склонността му да се облича контешки и зле прикритата надменност в израза и държането му. Беше мургав като мулат и въпреки недъга си,гъвкав като котка. Изобщо някак странно приличаше на черен ягуар. Челото и лявата му страна бяха обезобразени от дълъг, крив белег — следа от някогашен удар със сабя. Джема забеляза, че когато заеква, тази страна на лицето му потрепваше нервно. Ако нямаше тези недостатъци, той може би щеше да бъде по своему хубав, но изобщо лицето му не бе привлекателно.
След малко той отново заговори — меко и провлечено.
„Сигурно точно така би звучал гласът на ягуара, ако той можеше да говори и е добре разположен“ — помисли си Джема с нарастващо раздразнение.
— Чувах — каза Стършелът, — че се интересувате от радикалната преса и че сътрудничите на вестниците.
— Пиша понякога, но имам много малко свободно време.
— Да, разбира се! Научих от синьора Грасини, че се занимавате и с други важни неща.
Джема повдигна леко веждите си. Синьора Грасини като всяка глупава женица очевидно беше надрънкала какво ли не на този хитър човек, който вече положително не се харесваше на Джема.
— Аз съм наистина доста заета — каза тя сухо. — Но синьора Грасини преувеличава значението на моята работа. В по-голямата си част тя е съвършено незначителна.
— Всъщност щеше да бъде много лошо, ако ние всички не се занимавахме с друго, освен да оплакваме Италия. Боя се, че близостта с домакина на този дом и с неговата съпруга може да накара всекиго да стане лекомислен — за самозащита. Да, да, знам какво искате да кажете и вие сте напълно права. Но те двамата са наистина смешни със своя патриотизъм… Прибирате ли се вече? Тук е толкова хубаво!
— Трябва да вляза вътре. Ах, шарфът ми… Благодаря.
Стършелът се беше навел да вдигне шарфа й и сега, застанал срещу нея, я гледаше с широко отворени очи, сини и невинни като незабравки край ручей.
— Знам, че ми се разсърдихте — каза той виновно, — задето се присмивам на тази боядисана, восъчна кукла. Но какво да правя?
— Щом ме питате, ще ви кажа: смятам, че е невеликодушно и… недостойно да се присмиваме на някого заради глупостта му; все едно, че се присмиваме на сакат човек или…
Стършелът пое дъх внезапно, някак болезнено, и като се отдръпна назад, погледна куция си крак и изкривената си ръка. След миг той се овладя отново и избухна в смях.
— Сравнението ви не е сполучливо, синьора. Ние. сакатите, не се перчим пред хората със своите недъзи както тази жена с глупостите си. Повярвайте ни поне в едно — ние съзнаваме, че да бъдеш уродлив физически, не е по-приятно от това, да бъдеш духовно уродлив… Тук има стъпало — хванете се за ръката ми.
Джема влезе в стаята мълчаливо и в недоумение. Неговата неочаквана чувствителност я бе смутила съвсем.
Щом той отвори вратата на приемната, Джема разбра, че в нейно отсъствие се е случило нещо необикновено. Повечето от господата изглеждаха сърдити и се чувствуваха някак неудобно. Дамите със зачервени страни се бяха оттеглили в единия край на стаята и се правеха, че не разбират какво става. Домакинът въртеше в ръце очилата си със сдържан, но очевиден гняв, а в един ъгъл се беше събрала малка група туристи, които хвърляха любопитни погледи към другия край на стаята. Изглежда, че там ставаше нещо, което за тях бе шега, а за повечето от гостите — предизвикателство. Като че само синьора Грасини не бе забелязала нищо — тя си вееше кокетно с ветрило и бъбреше на секретаря на холандското посолство, който я слушаше с широка усмивка.
Джема спря за миг при вратата и се обърна да види дали и Стършелът е забелязал безпокойството сред гостите. Нямаше съмнение — в очите му проблесна злобна радост, когато плъзна погледа си от щастливото и спокойно лице на домакинята към канапето в края на стаята. Джема разбра веднага — той беше довел тук метресата си под фалшива фирма, в която бе повярвала единствено синьора Грасини.
Циганката седеше на канапето, облегната назад, заобиколена от група ухилени контета и кавалерийски офицери, които я гледаха с лека насмешка. Тя беше богато облечена в кехлибарено и червено, с ориенталски блясък и толкова много украшения, че изпъкваше в този флорентински литературен салон като тропическа птица между врабчета и скорци. Самата тя очевидно се чувствуваше не на място и гледаше обидените дами намръщено, с подчертано презрение, Като видя, че Стършелът прекосява стаята с Джема, тя скочи и го посрещна с пороен брътвеж на много неправилен френски език.