— Monsieur Риварес, търсих ви навсякъде! Граф Салтиков иска да знае дали можете да идете във вилата му утре вечер. Ще има танци.
— Съжалявам, че не мога да отида, пък и да можех — не танцувам. Синьора Бола, позволете ми да ви представя iadame Зита Рени.
Циганката погледна Джема гголупредизвикателно и се поклони студено. Мартини имаше право — тя наистина беше хубава. Красотата й беше жива и някак животинска, не одухотворена, движенията й — извънредно хармонични и свободни — бяха очарователни. Но тя имаше ниско чело, а в извивката на нежните й ноздри прозираше нещо несимпатично, почти жестоко. Чувството на подтиснатост, което обхвана Джема, откакто се запозна със Стършела, се усили в присъствието на циганката. И когато след малко домакинът помоли синьора Бола да му помогне при разговора с някакви туристи в другата стая, тя прие със странното чувство на облекчение.
— Е, мадона, какво мислите за Стършела? — попита Мартини, когато се връщаха от Флоренция късно през нощта. — Не намирате ли, че той подигра безсрамно нещастната синьора Грасини?
— Искате да кажете — за балерината?
— Да. Той я убеждаваше, че циганката ще бъде сензацията на сезона. А синьора Грасини е готова на всичко, щом става дума за някоя знаменитост.
— Струва ми се, че постъпката му е непочтена и груба. Тя постави Грасини в неудобно положение, а това беше жестоко и за момичето. Сигурна съм, че съвсем не се е чувствувало добре.
— Вие говорихте с него, нали? Какво впечатление ви направи?
— О, Чезаре, не мислех за нищо друго, освен как да се избавя от него. Не съм срещала по-отегчителен човек. Още след първите десет минути ме заболя глава. Той е сякаш въплъщение на някакъв неспокоен демон.
— Предполагах, че няма да ви се хареса. А откровено казано — на мен също. Той се извива като змиорка — нямам доверие в него.
ТРЕТА ГЛАВА
Стършелът си нае квартира извън римската врата, недалеч от къщата, в която се беше установила Зита. Той очевидно обичаше до известна степен разкоша и макар че в стаите му нищо не говореше за някаква особена екстравагантност, личеше, че има вкус към луксозните дреболии и проявява претенциозна изисканост при подредбата на всичко, а това изненада Гали и Рикардо. Те очакваха, че човек, който е живял по дивите брегове на Амазонка, ще има по-скромен вкус и се учудваха на безукорните му вратовръзки и броя на обущата му, на многото цветя, поставени винаги на писмената му маса. Общо взето, с него те се разбираха добре. Стършелът беше гостоприемен и дружелюбен с всички и особено с местните членове на партията на Мацини. Очевидно само Джема правеше изключение от това правило — тя, изглежда, му беше станала неприятна още при първата среща и той всячески я избягваше. В два-три случая той дори се отнесе грубо към нея, с което си спечели съвсем искрената омраза на Мартини. Стършелът и Мартини не си допаднаха още от самото начало; струваше им се, че са толкова различни по темперамент, че могат да чувствуват само неразположение един към друг. А у Мартини това неразположение беше прерасло във враждебност.
— Малко ме интересува дали ме обича, или не — каза той мрачно на Джема един ден. — Аз също не го обичам, но това никого не засяга. Не мога да търпя обаче отношението му към вас. Бих му поискал обяснение, ако не се страхувах, че ще стане скандал — неудобно е да се караме, след като сами го поканихме да дойде.
— Оставете го на мира, Чезаре. Това няма никакво значение. И после и аз съм толкова виновна, колкото и той.
— За какво?
— За това, че не ме обича. Когато се запознахме онази вечер у Грасини, аз му казах нещо грубо.
— Вие сте казали нещо грубо? Трудно мога да повярвам, мадона.
— Не нарочно, разбира се. После много съжалявах. Казах, че не е хубаво да се присмиваме на сакатите, а той се засегна. На мене и на ум не ми идваше, че е сакат — той съвсем не е толкова недъгав.
— Не, разбира се. Едното му рамо е по-високо от другото и лявата му ръка е доста лошо осакатена, но той нито е гърбав, нито е хром. За това, че понакуцва, не заслужава и да се говори.
— Така или инак, той цял потрепера и промени цвета на лицето си. Аз, разбира се, бях ужасно нетактична, но странно е, че той е тъй чувствителен. Мисля си — дали не е страдал понякога от жестоки шеги.
— По-лесно мога да си представя как той се надсмива над другите. Въпреки изисканото му държание ми се струва, че този човек е по природа груб и това не мога да понасям.
— Чезаре, това е съвсем несправедливо. Аз също не го обичам, но защо е нужно да го изкарваме по-лош, отколкото е? Наистина държанието му е малко превзето и дразнещо — това, предполагам, е от преголямото внимание към него.