Ужасно додява с остротите, които подхвърля непрекъснато, но аз не вярвам, че прави това с някакви лоши намерения.
— Не знам какви са намеренията му, но трябва да има нещо нечисто у човек, който се подиграва с всичко. Противно ми беше да го слушам онзи ден при спора у Фабрици, когато говореше с пренебрежение за реформите в Рим.1 Той като че ли навсякъде търси лоши подбуди.
Джема въздъхна.
— Боя се, че по този въпрос съм съгласна по-скоро с него, отколкото с вас — каза тя. — Вие, всички добри хора живеете с най-прекрасни надежди и очаквания. Винаги сте склонни да мислите, че ако за папа бъде избран един разумен човек на средна възраст, всичко останало ще се нареди от само себе си — той ще разтвори вратите на затворите, ще започне да раздава благословии наляво и надясно и току виж, че след три месеца настанал раят на земята. Сякаш не разбирате, че той, дори и да иска, не може да поправи положението. Въпросът е не в държанието на този или онзи човек, а в това, че принципът е погрешен.
— Кой принцип? Светската власт на папата?
— Защо? Това е само част от общото зло. Погрешно е един човек да има правото да затваря или освобождава другите. На такава нездрава основа не могат да се градят отношенията между хората.
Мартини вдигна ръце.
— Достатъчно, мадона — каза той, като се засмя. — Няма да споря с вас, щом почвате така явно да проповядвате антиномия2. Сигурен съм, че вашите прадеди са били английски левълеристи3 през седемнайсетия век. При това аз съм дошъл, за да ви покажа този ръкопис.
Мартини извади от джоба си няколко листа.
— Нов памфлет?
— Една глупост, която този нещастник Риварес изпрати на
——
1 Става дума за реформите на Пий IX.
2 Антиномия (гр.) — противоречие между две положения, признавани за еднакво правилни.
3 Левълеристи — дребнобуржоазна партия в Англия през периода на английската буржоазна революция през XVIII век, която се е борила за социално равенство.
вчерашното заседание на комитета. Аз знаех, че рано или късно ще имаме неприятности с него.
— Защо? Какво има? Право да ви кажа, Чезаре, струва ми се, че сте предубеден. Риварес може да е неприятен, но не е глупав.
— Аз не отричам, че този памфлег е доста остроумен. Но по-добре прочетете го сама.
Памфлетът осмиваше бурния възторг, с който Италия посреща новия папа. Като всичко, написано от Стършела, той беше жлъчен и язвителен. Но колкото и да я дразнете неговият стил, Джема не можеше да не признае пред себе си, че критиката е справедлива.
— Напълно съм съгласна, че памфлетът е непоносимо жлъчен — каза тя, като остави ръкописа. — Но най-лошото е, че всичко това е напълно вярно.
— Джема!
— Да, така е. Ако искате, можете да наречете този човек студенокръвна змиорка, но истината е на негова страна. Безполезно е да се убеждаваме, че памфлетът няма да попадне в целта. Ще попадне!
— Тогава — да не би да предлагате да го отпечатаме?
— Това е съвсем друг въпрос. Разбира се, смятам, че не би трябвало да се отпечата в такъв вид. Ще оскърби и ще отчужди от нас всички, без да допринесе полза. Но ако той се съгласи да го поправи и да изхвърли личните си нападки, мисля, че ще свърши много добра работа. Критиката по политическите въпроси е ценна. Не предполагах, че може да пише така хубаво. Той говори това, което е нужно и което никой от нас не е имал смелостта да каже. Чудесно е написан пасажът, където сравнява Италия с пиян човек, който плаче от умиление на рамото на крадеца, докато той пребърква джобовете му.
— Джема! Та това е най-лошата част на памфлета! Не мога да понасям този злобен лай по всичко и по всички!
— Аз също. Но не е там въпросът. Риварес има много неприятен стил, а и като човек не е по-привлекателен. Но когато казва, че ние се опиваме от процесии, прегръдки и призиви за любов и помирение и че от това ще се възползуват не други, а езуитите и санфедистите, той е хиляди пъти прав. Съжалявам, че не бях на заседанието на комитета вчера. До какво решение стигнахте накрая?
— До това, за което съм дошъл: молим ви да отидете при Риварес. поговорете с него и го убедете да посмекчи памфлета си.
— Аз? Че аз почти не го познавам. И при това той ме ненавижда. Защо трябва именно аз да отида?
— Просто защото няма кой друг да отиде днес. Освен това вие сте най-благоразумната от нас и не ще се впуснете в безполезни спорове и няма да се скарате с него, както бихме направили ние.
— Да, сигурно няма да постъпя така. Добре, ще отида, щом искате, макар че вероятността да успея е малка.