— Аз съм убеден, че ще се справите с него, ако се постараете. Да, и кажете му още, че всички от комитета харесаха памфлета от литературна гледна точка. Това ще го предразположи и е съвършено вярно.
Стършелът седеше до маса, отрупана с цветя и папрат, и гледаше безцелно в пода, на коляното му имаше едно отворено писмо. Рошавото шотландско куче, което лежеше на килима пред краката му, вдигна глава и изръмжа, когато Джема почука на отворената врата. Стършелът стана бързо и се поклони студено и официално. Лицето му изведнъж стана сурово и неизразително.
— Много любезно от ваша страна — каза той с леден глас. — Аз щях да дойда при вас, ако ми бяхте съобщили, че искате да говорите с мен.
Джема почувствува, че той би искал тя да потъне в земята и побърза да каже защо е дошла. Той се поклони отново и й подаде стол.
— Комитетът ме помоли да дойда при вас — започна тя, — защото се появи известно разногласие по вашия памфлет.
— Така и предполагах. — Той се усмихна и седна срещу
нея, след това премести една ваза с хризантеми, за да не блести светлината в очите му.
— Повечето от членовете на комитета се съгласиха, че памфлетът ви е прекрасен като литературно произведение, но че е неудобно да се напечата в този си вид. Те се боят, че неговият рязък тон може да оскърби и да отблъсне някои хора, чиято помощ и подкрепа са ценни за партията.
Той взе една хризантема от вазата и започна бавно да къса белите й листенца. Джема забеляза как тънките пръсти на дясната му ръка пущат едно след друго откъснатите листчета и изпита странното чувство, че някога по-рано е виждала този жест.
— Като литературно произведение — забеляза Стършелът с тихия си студен глас — този памфлет няма никаква стойност и могат да му се възхищават само хора, които не разбират нищо от литература. Той наистина може да оскърби някого, но аз точно това съм целил.
— Разбирам ви напълно. Но въпросът е, дали няма да оскърби не тези, които е нужно.
Стършелът вдигна рамене и сложи едно листенце между зъбите си.
— Мисля, че се лъжете — каза той. — Пита се: защо ме покани вашият комитет да дойда тук? Аз разбрах — за да изобличавам и осмивам езуитите. Изпълнявам задължението си, доколкото ми позволяват силите.
— Мога да ви уверя, че никой не се съмнява нито във вашите сили, нито в добрата ви воля. Но комитетът се страхува, че либералната партия може да се оскърби и градските работници да ни лишат от моралната си подкрепа. С този памфлет вие искате да атакувате санфедистите. Но много читатели ще го разберат като атака срещу църквата и новия папа. А това по тактически съображения комитетът смята за нежелателно.
— Започвам да разбирам. Докато става въпрос за тези духовни лица, с които партията сега е в лоши отношения, аз мога да говоря истината. Но щом засегна свещениците — любимци на комитета, о, тогава „истината е куче, което трябва да се прибере в колибата си, докато светият отец се грее на огън1“… Да, шутът беше прав… Очевидно трябва да се преклоня пред решението на комитета, но аз продължавам да мисля, че той пуща стрелите си на две страни, а ммонсиньор М-монтаннели остава по средата, невредим.
— Монтанели? — повтори Джема. — Не ви разбирам. За епископа на Бризигела ли говорите?
— Да, Новият папа току-що го е направил кардинал. Тук имам едно писмо. Искате ли да го чуете? Пише ми мой приятел — от другата страна на границата.
— Границата на Папската област?
— Да. Ето какво пише той. — Стършелът взе писмото, което беше в ръката му, когато влезе Джема, и зачете, като изведнъж започна силно да заеква: — „С-скоро ще имаш у-удоволствието да ввидиш един от ннай-злите си врагове, ккардинал Лоренцо Монтанннели, епископ на Ббризшела.“ — Той спря за миг, после започна да чете отново — много бавно и като разтегляше думите, но вече без да заеква: — „Той възнамерява да дойде в Тоскана през следния месец с важната мисия да ратува за примирение. Първо ще проповядва във Флоренция, където ще остане около три седмици, след това ще отиде в Сиена и Пиза, а оттам през Пистоя2 ще се върне в Романя3. Той открито се присъедини към либералите в черковните среди и е личен приятел на папата и на кардинал Ферети. При папа Григорий беше в немилост и го бяха отпратили в един затънтен край в Апенините. Сега той бързо се издигна. Всъщност Монтанели е оръдие на езуитите като всеки санфедист в страната. Възлагането на тази мисия също става по внушение на някой от езуитските отци. Той е един от най-блестящите проповедници на църквата и е не по-малко опасен от самия Ламбручини. Задачата му е да поддържа общия възторг във връзка с избирането на новия папа и да отвлича общественото внимание, докато великият херцог подпише подготвяния от агентите на езуитите декрет. Какъв е този декрет, не успях да узная.“ А по-нататък се казва: „Не