Парафраза на думите на шута от Шекспировата пиеса «Крал Лир», първо
——
1CIICTUS1C. четвърта сиена.
2 Сиена. Пистоя — градове в областта Тоскана. част от Папската област.
не мога да разбера дали Монтанели знае с каква цел го изпращат в Тоскана или езуитите го разиграват, както си искат. Той е или необикновено хитър негодник, или най-голямото магаре, което се е раждало на земята. Най-странното е, че, доколкото се простират сведенията ми. той нито приема подкупи, нито издържа метреси — нещо. което срещам за първи път.“
Стършелът остави писмото и загледа Джема с притворени очи, явно очаквайки тя да заговори.
— Уверен ли сте, че вашият осведомител предава фактите точно? — попита тя след малко.
— Относно безукорния личен живот на монсиньор Монтанели? Не, но моят приятел също не е положителен. Ако забелязахте, той прави уговорка: „Доколкото се простират сведенията ми…“
— Думата ми беше не за това, а за възложената му мисия — прекъсна го Джема хладно.
— Да, в това отношение мога да се доверя напълно на автора на писмото. Той е мой стар приятел — един от другарите ми от 43 г. А сега заема пост, който му дава изключителни възможности да се осведомява по такива въпроси.
„Навярно е чиновник във Ватикана — помисли си веднага Джема. — Значи такива връзки има той? Аз допущах подобно нещо.“
— То се знае, писмото е лично — продължи Стършелът. — Вие разбирате, че тези сведения не бива да се поверяват на никого освен на членовете на вашия комитет.
— За това не е нужно да се говори. Но да се върнем към памфлета. Мога ли да съобщя в комитета, че сте съгласен да направите някои поправки и да посмекчите тона му. или…
— Не мислите ли, синьора, че поправките могат не само да смекчат тона, но и да намалят красотата на „литературното произведение“?
— Вие искате да знаете моето собствено мнение, но аз съм дошла тук, за да изразя мнението на целия комитет.
— Значи ли това, че вввие не сте съгласна с мнението на целия комитет? — Той прибра писмото в джоба си. наведе се напред и я погледна с нетърпелив и съсредоточен израз, който съвсем промени лицето му. — Вие мислите…
— Ако ви интересува какво мисля лично аз, мога да ви кажа, че не съм съгласна с членовете на комитета и по двата пункта. Аз не се възхищавам от памфлета като литературно произведение, но смятам, че той дава вярно тълкуване на фактите и е умен от тактична гледна точка,
— Значи…
— Аз съм напълно съгласна с вас, че Италия върви след измамна светлина и че всичките тези възторзи и ликуване могат да я заведат в ужасно тресавище. И аз бих се радвала много, ако това се каже открито и смело, дори с риск да оскърбим и отблъснем някои от сегашните си привърженици. Но като представител на комитет, повечето от членовете на който поддържат обратното становище, аз не мога да настоявам на своето лично мнение. Убедена съм също така, че ако изобщо трябва да се говори за тези неща, те трябва да се кажат спокойно и сдържано, а не с тона на този памфлет.
— Ще почакате ли една минута да хвърля поглед върху ръкописа си?
Той взе памфлета, прелисти страниците и се намръщи недоволно.
— Да, разбира се, вие имате пълно право. Това е евтин фейлетон, а не политическа сатира. Но какво да се прави? Ако го напиша по-благоприличие, хората няма да го разберат; ако памфлетът не е достатъчно жлъчен, ще кажат, че е скучен.
— Не мислите ли, че от прекалено много жлъчност също може да доскучае?
Той й хвърли бърз и изпитателен поглед и се разсмя.
— Вие, синьора, очевидно сте от онези ужасни хора, които винаги имат право! Но ако устоя на изкушението да бъда зъл, може би с време ще стана скучен като синьора Грасини. Господи, каква съдба! Не, не се мръщете. Знам, че не ме обичате и ще се придържам към въпроса. Ето какви са практическите изводи: ако изхвърля личните нападки и оставя непроменена съществената част на памфлета, комитетът ще изрази съжалението си, че не може да поеме отговорност за отпечатването му. Ако изхвърля политическите истини и насоча всички нападки срещу враговете на партията, комитетът ще се възхити от този памфлет, но вие и аз ще знаем, че той не заслужава да бъде напечатан. Ето ви една метафизическа задача: кое е по желателно — да бъде отпечатан — без да заслужава тази чест, или да заслужи тази чест, без да бъде отпечатан? Е, синьора?
— Не мисля, че съществуват само тези две възможности. Смятам, че ако изхвърлите личните нападки, комитетът ще се съгласи да отпечата памфлета. Мнозина няма да го одобрят, но аз съм убедена, че той ще бъде полезен. Трябва обаче да промените тона му. Ако същността на това, което казвате, е твърде голям хап, който читателите ще преглътнат трудно, няма защо да ги наплашвате още в началото с формата му.